Катрин Каултър - Херцогът

— Това изобщо не ми изглежда смешно — възмути се старата графиня. Не успя да скрие разочарованието си. Навъсена подкани Констанс да заеме мястото си пред пианото.

Бранди видя, че Пърси се насочва към нея. Наведе се и енергично зашепна в ухото на баба си:

— Позволи ми да си вървя, бабо! Искам да нагледам Фиона. Не се чувстваше добре и съм разтревожена.

Тя я погледна замислено.

— Ти си страхливка, момиче! Дори не умееш да лъжеш. Нещо ми се подобри настроението. Добре, можеш да вървиш.

Бранди въздъхна облекчено. Направи малък реверанс и се обърна към мъжете:

— Пожелавам ви лека нощ!

— За момент, Бранди — каза Ян. — Бих искал да ти кажа нещо, ако ми разрешиш?

Пърси се изсмя тихо.

— Може би, братовчедке, след като приключи негова светлост, аз също ще мога да говоря с теб?

— До следващия век да чакаш, няма да стане, Пърси — отряза го тя. Изгледа го така, сякаш искаше да го ритне.

Той вдигна рамене и се обърна към Констанс, която го дърпаше за ръкава.

— Хайде, Пърси, искам да обръщаш страниците ми!

— Ще те изпратя до стълбите — обърна се Ян към Бранди. — Връщам се веднага, лейди Адела.

Девойката спря пред вратата и вдигна поглед към него.

— Какво желаете, ваша светлост?

Херцогът я погледна бащински.

— Исках само да ти кажа колко съжалявам за глупостите на Пърси. Ще направя всичко възможно той да не те безпокои повече! — Все още не му беше ясно как ще стане това, особено когато лейди Адела така перверзно го окуражаваше.

— Много е странно! Това е някаква загадка — каза Бранди, все още замислена върху необяснимото поведение на баба си.

— Каква загадка?

Тя се опита да се усмихне, но не успя.

— Баба иска да омъжи Констанс за Бъртранд! Кони няма да одобри това.

Изглежда, машинациите на дъртата вещица не знаеха граници. Явно и двамата мислеха едно и също нещо.

— Разбирам — каза той спокойно. После се сети за най-важното. — Трябва да ти се извиня, Бранди. Не исках да те разстройвам!

Тя се намръщи. После си спомни за избухването си тази сутрин. Той искаше да прояви любезност, като й предложи да отиде в Лондон и да се занимае с маниерите й. Тя се беше държала като глупачка.

— Не, ваша светлост… Извинението трябва да бъде изречено от мен. Аз бях тази, която се държа отвратително.

Беше се ядосала, защото я взимаше за някаква провинциална глупачка. Обноските на шотландското момиче имаха нужда от корекция. После се беше успокоила. Без съмнение гневът й идваше от мисълта, че трябва да живее с него и бъдещата херцогиня. Това я дразнеше, но не знаеше точно защо. Всъщност досещаше се, но не искаше да мисли за това. Бъдещето не можеше да се промени по никакъв начин.

Ян също беше на мнение, че Бранди се беше държала отвратително, но каза:

— Не, въпреки че реакцията ти беше неочаквана, не може да се каже, че беше непристойна. Все пак не си знаела! — Въпреки че все още не виждаше срамежливост и объркване по лицето й, той не можеше да отрече, че не е била сигурна. Как би могла да предположи, че ще го намери гол в стаята.

— Да, но трябваше да се досетя. Изобщо не се учудвам, че вече имате годеница.

Херцогът примига.

— Защо трябва Фелисити да разбере за това?

— Мисля, че ще бъде ужасена и ще ме смъмри за моята безотговорност!

— Уверявам те, Бранди, бъдещата ми съпруга няма да прояви и най-малък знак на невежливост. Всъщност не знам по какъв начин да й кажа за случилото се?

Девойката беше наранена до дъното на душата си.

— Аз ви обидих и вие повече не ме искате!

Ян беше смаян. Нищо не разбираше. По дяволите, всичко беше толкова смешно! Проклетата й невинност се беше появила отново. Тя просто не знаеше за какво й говори.

— Неуместно е от моя страна да те искам, Бранди! Разговарям с теб, защото не трябва в мое присъствие да се чувстваш неловко.

— След като не ме искате, защо тогава… — Тя млъкна и се обърна да си върви. — Няма да говорим повече за това, Ян!

Херцогът окончателно се обърка.

— Господи, исках просто да разбереш, че нямам нищо против теб. Вече ще заключвам вратата на стаята си!

Бранди имаше чувството, че шотландците имат съвсем друг език от този на англичаните.

— Какво общо има с всичко това заключената врата?

— Ами вече няма да нахълтваш така, Бранди! Повярвай ми, нямам навика да се показвам гол пред млади момичета!

— Гол? О, Господи, това ли било?!

Ян никога преди не беше виждал по-смутен човек.

— Аз мислех, че ми се извиняваш за тази сутрин, когато се ядосах, че трябва да живея в Лондон с вас и с жена ви!