Катрин Каултър - Херцогът

— Престани да дрънкаш глупости, свиня такава! — Бранди го ръгна по крака с вилицата си, тъй като Пърси предвидливо беше преместил ножа й до своята чиния.

Лейди Адела се изсмя злобно.

— Изглежда, търпиш поражение, момче? Разкажи й за Единбург и пътуванията си, а не за похотливите си намерения.

— Наистина, Пърси — обади се херцогът. — На всички ще ни бъде интересно да чуем какви места си посетил. Предполагам, ще проявиш същата любезност, с която ни изложи заслугите си относно овцете?

— Глупакът винаги ще дрънка глупости — подметна Клод, като се изсмя звучно.

— Татко, моля те, нека да престанем с обидите — помоли Бъртранд. Надяваше се вечерята да свърши, преди да са се размахали юмруци. Както се виждаше от лицето на херцога, той не беше далеч от това. Какво ли си мислеше за тях? Вероятно се чувстваше така, сякаш беше затворен с банда дебелаци? Много му се искаше да не хареса новия граф Пендърлей. Но беше прекарал известно време с него и се беше убедил, че той изобщо не е такъв, какъвто си го беше представял. Какъвто всички си го бяха представяли. За момент му се прииска да има пистолет. Веднага би застрелял това гадно копеле!

— О, нашият Бъртранд се опитва да въдвори мир — присмя се Пърси и набоде парче риба.

След минута мълчание Ян попита Бъртранд за риболова по крайбрежието. Бранди също искаше да се включи в този спокоен разговор. Можеше да им разкаже за малката си лодка, която беше приютила в една пещера. Тъкмо отвори уста, когато към нея се обърна Пърси. Тя се отдръпна от него, забравила за намерението си. Погледна към Констанс. Очите й блестяха студено.

Сведе поглед към чинията си. Изведнъж се почувства страшно нещастна. Искаше й се да извика с пълно гърло: „Не, Кони, Пърси е копеле и флиртаджия. Изобщо не заслужава твоите чувства!“

Веднага след десерта лейди Адела стана. Бранди се намери бързо зад стола на баба си, преди още старицата да се е облегнала на бастуна си.

— Тази вечер ще оставим мъжете сами да изпият портото си — заяви остро старицата и величествено се отдалечи от масата. Бранди я следваше по петите. Констанс беше изостанала малко. Не сваляше очи от Пърси.

Ян се чудеше дали лейди Адела не искаше да остави мъжете сами, за да се изколят. Със сигурност беше така. Реши, че ще внимава какво говори и ще се сдържа.

Бранди помогна на баба си да се настани до огъня.

Лейди Адела каза нежно:

— Ти си страхливка, дете. Нямаш представа как да се държиш с един джентълмен.

— Не бих нарекла Пърси джентълмен — отговори тихо тя, защото знаеше, че Констанс е наблизо.

— Скоро ще бъде, момиче! Онзи дърт козел Макферсън днес приготви документите. Може би ще си промениш мнението за него, когато престане да бъде незаконен?

— Не. Един къс хартия няма да го направи джентълмен!

— Когато стане истински Робъртсън, може би ще успея да убедя херцога да му определи издръжка? — Лейди Адела не сваляше очи от нея. — Няма ли да го искаш и тогава, момиче? Робъртсън са слаби съпрузи и Пърси няма да бъде различен. Просто трябва да му се дърпат добре юздите.

В този момент девойката разбра, че баба й не иска просто да дразни нея. Намерението й беше да натрие носа на херцога и да му покаже кой командва в Пендърлей. В случая старицата не проявяваше необходимата мъдрост. От краткия си контакт с херцога Бранди беше разбрала, че е мил и любезен. Въпреки че беше джентълмен, беше упорит и инат като магаре. Нямаше да позволи да го командват. Не би направил нищо против волята си.

— Констанс иска да се омъжи за Пърси, не аз — каза тя.

Докато говореше, разбра, че херцогът няма никаква нужда от нейната помощ.

— Първо се омъжва по-голямата! Нашата Констанс ще подхожда повече на Бъртранд.

Бранди беше прекалено изненадана, за да може да говори. Погледна към сестра си. Тя явно скучаеше. Разхождаше се пред прозорците и гледаше отражението си в стъклата. Дали лейди Адела не разбираше, че Констанс гледа на Бъртранд като на брат и нищо повече? Реши, че е по-добре да премълчи. Баба й само щеше да се ядоса повече, ако започнеше да й противоречи.

Когато мъжете влязоха, лейди Адела изпухтя. В очите й блесна радостно пламъче.

— Както виждам, бързо сте си изпили портото? Това не е ли странно? Старият Енгъс беше напълнил тавана с качествена напитка. Да не би да не харесвате компанията си?

— Пърси ни разказа за Единбург — отговори Ян. — Беше много интересно. Жалко че не умее да се държи добре с Бранди.

— Да — потвърди Бъртранд. — Най-много ми хареса историята за касапина, който пъхнал в букет цветя едно свинско ухо и го изпратил на жена си. Така й отмъстил, дето го ядосала.