Катрин Каултър - Херцогът

— Добре — подметна злобно старицата. — Херцогът знае как да се справи с теб. Харесвам мъжете, които умеят да го правят. Да, умен мъж е новият граф Пендърлей!

Това вече беше прекалено. Ян видя как Пърси се изчерви от гняв и му стана мъчно за него.

— Добър вечер, ваша светлост — поздрави Констанс. Изгледа го под тежките си клепки и подаде ръката си точно като лейди Адела.

„Тя просто се упражнява“, помисли Ян.

— Добър вечер, братовчедке. Тази вечер си много красива. — Това беше вярно. Нейната рокля и тази на сестра й не бяха извадени от един и същи гардероб. Пое ръката й и я целуна.

Констанс го погледна така, сякаш искаше да подържи ръката й по-дълго време. Когато Ян я пусна, усмивката все още грееше на лицето й. Тогава тя се обърна към Пърси. По дяволите, девойчето си беше избрало не този мъж, който му трябваше.

Херцогът кимна на Бранди и се обърна към Клод:

— Надявам се, че одобрявате плановете ни с Бъртранд?

— Не ми е удобно да ви кажа истината! — Старецът изхриптя, като показа няколко почернели зъба. Обърна се към Пърси и силно се изкикоти. — Като стана дума за овцете, които трябва да погребем, се замислям за морала на някои хора.

— О, чичо, обърнал си толкова много жени — каза привидно ласкаво Пърси. — Членът ти се е свил като мозъка ти. Твоят морализъм е празен като главата ти.

Лейди Адела отметна глава назад и се разсмя неудържимо. Констанс също се изхили. Ян беше възмутен от проявената грубост. Истинската причина беше, че не му се искаше Бранди да слуша такива вулгарности. Трябваше да каже нещо, но какво?

— Как смееш да говориш така, Пърси? — възмути се Бранди. — Такива изрази са подходящи за конюшня, а не за гостна на приличен дом. Не си никакъв джентълмен! Дръж противния си език зад зъбите, чуваш ли?

Ян й се усмихна. Добре го направи.

— О, малката ми братовчедка се тревожи, че трябва да легне с мъж? Няма нищо страшно. Скоро ще ти се случи и ще видиш, че ще ти хареса!

— Ако Бранди се тревожи за нещо, Пърси, то е защото превърна гостната на конюшня — сряза го херцогът.

Пърси изръмжа, но не успя да отговори. Вниманието му беше привлечено от лейди Адела.

— Казах ти, че трябва да оставиш момичето на мира, Пърси! Тя е още малка и не искам да я караш да се изчервява!

— Грешите, госпожо — възрази спокойно той, без да обръща внимание на херцога. — Констанс е още малка. Нашата Бранди е на осемнадесет години, което означава, че е вече жена.

— Това не е вярно — защити се Констанс. Ужасно й се искаше да я погледне. — Аз вече съм жена!

— Както желаеш, скъпа — успокои я той и подсмръкна.

В този момент влезе Краби и обяви:

— Вечерята е сервирана, ваша светлост!

— Обзалагам се, че нещастните ти уши са били залепени на вратата — подметна кисело лейди Адела. — Трябва да се научиш по-добре да… Е, няма значение. — Тя задипли многобройните си шалове.

Ян видя как Пърси се готви да отведе Бранди в трапезарията, бързо стигна до нея и й предложи ръката си.

— Ще ме придружиш ли, Бранди?

Тя го изгледа с благодарност. Стана и пъхна ръката си под неговата.

— Бих искал да говоря с теб. Може би по-късно?

Девойката кимна. Усетила, че Пърси е след тях, тя ускори крачки.

Когато Ян й помагаше да седне до Констанс, се дочу викът на лейди Адела:

— Ти ще седнеш ей там, момиче! — Костеливата й ръка сочеше стола, който беше оттеглил Пърси. — Трябва да опознаеш своя братовчед. Той ще разшири погледа ти върху света. В края на краищата не може да ти направи нищо пред очите на всичките си роднини!

Какво беше намислила старата вещица? Херцогът се чудеше намръщен. В погледа й светеше подигравка, а тънките й устни бяха разтегнати в лукава усмивка. Изведнъж прозря, че използва внучката си, за да задълбочи конфликта между него и Пърси. Не само че беше ексцентрична. Тя беше и дяволски извратена!

Бранди изгледа объркано баба си, но веднага се обърна и тръгна към Пърси. Не можеше да откъсне очи от лицето му. Той й се присмиваше. Баба й я беше откъснала, подобно цвете му я беше поднесла на тепсия. Когато девойката неуверено сядаше, той й прошепна:

— Хайде, братовчедке! Както казва лейди Адела, време е да се опознаем. Освен това ще внимавам за обноските си.

— Не искам да те виждам, та какво остава да вечерям с тебе! Ако не внимаваш какво правиш, ще те ръгна с ножа си!

Пърси спокойно прошепна в самото й ухо:

— Не искаш ли да се превърнеш в жена, невинна моя братовчедке? Представям си как е разпусната косата ти, а очите ти блестят от страст.