Катрин Каултър - Херцогът

— Това е чудесна идея. А ти ще вечеряш с нас в замъка, нали?

— За мен ще бъде удоволствие.

Късно този следобед херцогът се връщаше в замъка. Посещението на наемателите беше отложено. Ян много бързо беше открил, че роднините му имат доста познания относно отглеждането на овце и зърно. Ентусиазмът на Бъртранд беше трогателен. Херцогът беше доволен, че двамата стигнаха доста далеч. Бранди беше права. Бъртранд беше добър човек, загрижен преди всичко за бъдещето на Пендърлей. Освен това имаше и нещо много по-важно: той беше умен и дисциплиниран

Херцогът влезе в големия хол. На следобедното слънце той беше доста сумрачен. Реши, че един голям полилей много добре ще върви на средновековните гоблени и ризниците. Наоколо не се виждаше никой. Когато наближи стаята си, реши, че има нужда от топла баня. Вече мислеше, че е сам в замъка. Щом влезе в спалнята си, видя една възрастна жена да подрежда дрехите му. Сивата й коса беше прибрана под боне. Надиплената й вълнена рокля издаваше доста мършава фигура.

Като чу стъпките му, тя се сепна и се изправи.

— Ваша светлост — промълви и направи поклон.

— Да. А вие коя сте?

— Марта, ваша светлост. Аз съм камериерка на господарката. Тя каза, че не може да ви оставим в ръцете на онази чешеща се повлекана, Мораг. Имате ли нужда от нещо, ваша светлост?

— Да, от баня. Има ли момчета, които да донесат водата горе?

— Да, ще извикам малкия Алби от кухнята. Той е доста силен, но е малко смахнат, ако ви интересува моето мнение.

— Интересува ме — успокои я херцогът.

Веднага щом прислужницата излезе, той се съблече. После намери кърпата си и я пристегна през кръста си.

Алби беше огромен младеж, който имаше вид на победител в селските борби. Големите му сини очи бяха безизразни. Глупавата му, широка усмивка разкриваше голяма диастема на предните зъби.

— Водата ви, господине — каза той. Всички подробности относно поклони и обръщение „ваша светлост“ явно нямаха място в главата му.

— Благодаря ти, Алби.

Младежът изрови отнякъде доста изхабен сапун. После тромаво изля ведрата в дървената вана. От дъното й започна да капе вода и да пълзи по пода. Алби явно нямаше намерение да си губи времето с такива дреболии. Изправи се и рече ухилен:

— Ако имате нужда от още нещо, ще ми кажете, господине?

— Бъди сигурен, че ще те повикам веднага — увери го херцогът. Искаше му се да се засмее, но така щеше да обиди момчето. Усмихна се чак като затвори вратата след тромавия мечок.

Седна във ваната и започна да се сапунисва. Тогава усети, че сапунът е доста ароматизиран. По дяволите, щеше да замирише като уличница от Сохо. Не, сапунът, изглежда, беше скъп. Щеше да ухае като парижка проститутка. Зачуди се дали Марта не беше отмъкнала сапуна на лейди Адела.

Ян се излежава, докато водата изстина. После излезе от ваната и застана пред огнището. От голото му тяло капеше вода.

Когато вратата на стаята му се отвори, той се обърна. Там стоеше Бранди. Беше задъхана, сякаш беше тичала. Гледаше я и се чудеше къде беше оставил проклетата кърпа.

Тя се взираше в него, без да мигне. Когато проговори, в гласа й се беше събрала цялата почуда на света.

— Много сте красив! Да можех да приличам на вас!

Ян стоеше и я гледаше. Нямаше и следа от моминско смущение, нито ужасяващ вик. Сякаш пред нея не стоеше гол мъж. Бранди се взираше в него, а той не можеше да мръдне.

— Моля да ме извините за безпокойството, ваша светлост — каза спокойно тя. — Не знаех, че сте се върнали. Търся Фиона. Това е наша игра. Тя се крие, а аз трябва да я открия. Фиона обича тази игра, особено щом стане време да си ляга.

— Няма я тук — отговори херцогът. Имаше чувството, че и той е въвлечен в играта, без да знае какви ще бъдат задълженията му. Знаеше само, че е идиот. Един гол идиот.

Бранди кимна учтиво. Хвърли му още един възхитен поглед, бавно се обърна и внимателно затвори вратата след себе си.

Херцогът веднага възвърна самообладанието си. Грабна кърпата и я завърза около кръста си. После осъзна какви глупости върши.

Девойката се затича по коридора. После внезапно спря и затвори очи. Фиона беше забравена. Пред очите й беше голото тяло на херцога. Прокара език по внезапно пресъхналите си устни. Досега не беше виждала гол мъж. Той нямаше нищо общо с това, което си беше представяла. Не че беше отделяла много време за такива работи, но все пак имаше някакви очаквания. Всяко момиче ги имаше. Херцогът беше невероятно красив. Господи, как само беше нахълтала в стаята му и го беше зяпала! В постъпката й нямаше нищо невинно. Бранди притисна ръце към корема си. Там туптеше нещо топло и меко. Беше различно. Някак необяснимо и приятно. Господи, какво ставаше с нея?