Катрин Каултър - Херцогът

— Щеше да ти бъде безразлично, ако беше успял?

— Разбира се, че нямаше да ми бъде безразлично! Това щеше да промени всичко. Имаш право да се възмущаваш, но все пак не се е случило нещо непоправимо. Караш ме да мисля, че си методистка. Ще гледам нашият похотлив Пърси да си замине още утре. Няма да те безпокои повече, момичето ми.

— Преди да ме нападне, той призна, че си му казала за пътуването ми до Лондон. Разговаря ли Ян с тебе?

Лейди Адела усети гнева на Бранди. Вече не се сърдеше на Пърси. Значи имаше огън във вените на това момиче! Трябваше да внимава какво приказва, макар да се съмняваше, че херцогът ще посмее да я унижи така. Гневът винаги й беше помагал да командва Бранди. Когато заговори, в гласа й беше събрана цялата величественост на кралица Мери.

— Разбира се, че херцогът разговаря с мен, глупаче. Ако тебе не те е грижа за бъдещето ти, той е твой настойник. Длъжен е да помисли за това.

— Няма да замина за Лондон, бабо! Казах му. Как е посмял да дойде и при теб?

— Добре, дете, няма да те насилвам — отвърна лейди Адела, като вдигна отбранително съсухрените си ръце. — Никога не съм одобрявала твоя инат. Явно си го наследила от дядо си Енгъс. Знаеш, че това е противна черта на характера.

Бранди си отдъхна.

— Благодаря, бабо! Няма да напусна Пендърлей независимо от волята на херцога!

— Както желаеш, дете. Мислех, че ще ти хареса възможността да си избереш свестен съпруг. Ян ме увери, че там ще се запознаеш с много джентълмени. След като не искаш, остани си в Пендърлей…

— О, благодаря ти, бабо!

— След това, което се е опитал да направи Пърси, сигурно няма да го харесаш, но…

Младото момиче се отдръпна назад като ужилено.

— Пърси? За какво говориш? Какво общо има това с Пърси? О, бабо, ти знаеш, че го ненавиждам! Никога няма да се омъжа за него!

— Ти искаш и хляба, и маслото, момиче? Така не може! Не искам стари моми в Пендърлей! Или ще се омъжиш за Пърси, или ще заминеш за Лондон. Изборът е твой.

Това не можеше да бъде! Бранди се опита да преглътне възмущението и отвращението. Започна да крачи напред-назад из стаята.

— Бабо, защо ме правиш нещастна? Какво съм ти сторила, че ме мразиш така?

— Не те мразя, глупачето ми. Господ ми е свидетел, че искам да си добре уредена, преди да се преселя в ада при дядо ти. Той те обичаше. Не мога да допусна цяла вечност да ми натяква, че не съм се погрижила за тебе.

Бранди си наложи да говори спокойно:

— Щом е така, дядо също няма да одобри факта, че съм нещастна. Знаеш… че не харесваше Пърси?

Лейди Адела се обърка. Херцогът нямаше никога да позволи Пърси да вземе момичето. Побърза да смени посоката, вбесена от безсилния си гняв срещу нахалника. Тя удари силно бастуна си в близката маса и го захвърли счупен на две.

И това не помогна. Момичето размаха юмрук.

— Ще избягам, бабо! Кълна се, че ще избягам от тук!

Старицата пое дълбоко дъх. Сатанинска усмивка изкриви устните й.

— Ще избягаш, Бранди, и ще ти отнема Фиона. — Нямаше представа какво ще постигне с тази заплаха, но веднага разбра, че е спечелила битката. Съпротивата мигновено беше сломена. Бранди стоеше неподвижно, отпуснала рамене. — Фиона ти е като дъщеря, знам това. След като изкараш Сезона в Лондон и се омъжиш, детето ще бъде твое. Обещавам ти!

— Ти си лош човек, бабо!

— Може и да е така, но това няма значение. А сега си върви, защото трябва да разговарям с чичо ти Клод. Той ме чака в пристройката.

Бранди изтича навън. Напусна замъка, като внимаваше да не срещне Пърси. Той вероятно още се мотаеше наоколо, а тя искаше да се разходи по брега, далеч от нечии очи. Тръгна покрай вълните и пое дълбоко от соления въздух. Взираше се към хоризонта с невиждащи очи. Чудеше се дали и отвъд чертата има някой по-нещастен от нея. Водата обливаше сандалите й. Качи се на един камък.

Седна и присви колене към гърдите си. Сълзите пареха очите й. Никога нямаше да изостави Фиона. Готова беше дори да се омъжи за Пърси, но да не загуби малката си сестра. Мислите й се върнаха на другата възможност. Лондон с Ян… и съпругата му. Тази мисъл така я отчая, че трябваше да притисне силно юмруци към очите си, за да спре проклетите сълзи. Да бъде край него всеки ден, докато онази жена обсебваше вниманието и любовта му! Неканени в съзнанието й се върнаха думите, които беше изрекла пред Пърси: „Не гоня вятъра!“

Каква глупачка беше само! Не можеше да има херцога и трябваше да приключи с това! Преглътна този горчив хап и се замисли за Лондон. Нямаше никаква представа какво представляваше този Сезон. По думите на баба й там сигурно се срещаха дамите с различни джентълмени. Целта им беше да си изберат съпрузи. Може и да беше глупачка, но искаше единствено него! Щом не можеше да го има, нямаше да бъде на никого! Изправи се и се загледа в морето.