Катрин Каултър - Херцогът

— Какви забележителности?

— Например един замък и много други неща.

— Дали не са ти харесали бардаците, Бърти? — попита лейди Адела дяволито, като почукваше с пръсти по облегалката на стола.

Ян се засмя.

— Не сме толкова пропаднали, уверявам ви, лейди Адела! Единбург е много красив град. Той е неоспорим северен съперник на Лондон. Мога да добавя, че и магазините там са на висота.

— Да, и знаеш ли, Ян настоя да влезем в тях — обади се и Бъртранд, загледан в очите на Констанс. После се стресна и обърна поглед към Краби, който тъкмо внасяше някакви кутии.

— Купили сте ми подарък — възкликна момичето и скочи.

— Донесохме подаръци на всички дами — уточни херцогът. Погледна към лейди Адела, за да разбере каква ще е реакцията й.

Не беше изненадан. Тя изсумтя. Когато й подаде нейната кутия, тя бързо я пое.

— Какво е това? Саван за старите ми кости?

— О, не, госпожо. — Аз предложих точно това, но Бъртранд отказа да посещава такива магазини. Каза, че няма да го изтълкувате добре, и за това се спряхме на друго.

— Голям хитрец си — каза лейди Адела и отново изсумтя. Започна бързо да разгръща пластовете сребриста хартия. — О! — Изтегли превъзходен копринен шал във всички нюанси на синьото. — Това не е за старица като мен. Ще подчертава бръчките ми. Ще изглеждам съсухрена, почти мъртва.

— Точно това казах на продавача — изрече Ян и въздъхна. — Не исках да има никакви шарки. — Не ме е послушал и ще трябва да го върна.

Тя го изгледа кисело и бързо напъха шала в плоското си деколте.

Херцогът поднесе подаръка на Бранди, докато Бъртранд пъхна кутията в нетърпеливите ръце на Констанс. Ян се чудеше как ще приеме подаръка Бранди. Той подхождаше повече на зряла жена, отколкото на девойка.

Ръцете й трепереха, докато диплеше планината от синьо кадифе. Стана и сложи роклята върху себе си. Не виждаше колан и се чудеше къде е талията.

— Това е императорски модел. Създаден е от Наполеоновата Жозефин — поясни херцогът усмихнат. Искаше му се да добави, че тази рокля подчертава бюста на дамата.

— Много е красива! И е толкова нежна! Никога не съм имала нещо толкова богато и топло. Но не разбирам, Ян? Къде е талията? Ще изглеждам доста странно в нея!

— Ни най-малко — успокои я той, като се стараеше да я гледа в очите. — Кройката е такава, че ще пада свободно от кръста надолу. Това е последната мода в Лондон.

Бранди разгледа дрехата отново. Видя парче кадифе, което трябваше да прикрие бюста й. Не разбираше каква беше тази мода, щом два сантиметра плат трябваше да прикриват женските гърди.

Ян наблюдаваше как се сменя изражението на лицето й. Явно беше смутена. Сигурно роклята не й харесваше. Защо изобщо трябваше да й я купува?

— Бранди, ако моделът не ти харесва, ще ти ушием друга? Не се безпокой за това!

Тя притисна красивата дреха към гърдите си.

— О, не! Това е най-прекрасният подарък, който някога съм получавала. Благодаря ви, Ян!

— Това не е нищо. Исках просто да те зарадвам. — Гласът му беше дрезгав, което беше съвсем необичайно.

Вниманието му беше привлечено от щастливото възклицание на Констанс. Усмихна се вътрешно, защото беше настоял Бъртранд да избере нейната рокля. Тя беше от тъмнозелен муселин. Цялата беше обточена с дантели, а деколтето й съвсем не подхождаше на шестнадесетгодишна девойка.

Бранди внимателно сгъна роклята и я постави обратно в кутията. Вдигна поглед към Ян.

— А за Фиона, ваша светлост?

— Как бих забравил твоето мъниче? — Той се засмя и посочи голяма кутия, оставена до вратата.

Тя го изгледа с любов. Ян беше уверен, че е заради детето. Защо ли толкова се вълнуваше от това?

— Нека да я доведа! — Бранди направи лек реверанс и изхвърча от стаята.

Бъртранд каза на Констанс:

— Зеленото отива на очите ти, Кони, въпреки че дрехата не е толкова топла.

Лейди Адела изгледа Клод многозначително.

— Виждам, че си придобил поетични наклонности, Бърти — отбеляза той, погледнал сина си с други очи. — Значи няма нищо за стария ти баща?

— Купихме подаръци само за дамите, татко — отговори му и побърза да отмести поглед. На вратата се появи една фъртуна с яркочервена коса и щастливо изражение на лицето. Фиона застина пред големия дървен сандък със зейнала уста.

— Хайде, кукличке, ще ти помогна да го отвориш — каза Бранди. — Можеш ли да познаеш какво е? Ян ти го е донесъл чак от Единбург.

— Аз ще ти помогна — предложи Ян, като отблъсна ръцете на Фиона от сандъка. Двамата с Бранди отвориха капака.