Катрин Каултър - Херцогът

— О, Господи!

— Това е кон — извика детето и задърпа гривата му.

— Почакай малко, миличко — възпря я той усмихнат. — Нека го извадя аз. Дръж сега! Остави гривата му. Виж, има още седло и юзда. Може и да се люлее.

— О, Господи! — възкликна Бранди. Беше клекнала на пода до сестра си. Погледна нагоре към него и каза с глас, който можеше да разтопи и камък. — Това е най-големият подарък, който някога е получавала, Ян! Не би трябвало да глезиш детето, но съм доволна, че го направи! Фиона няма много играчки. Нямаше пари за такива неща.

Господи, колко красива беше в този момент! Нежният й глас го милваше като перце. Тогава си спомни за Фелисити.

— Много ми е приятно, че ви зарадвахме — чу да казва Бъртранд. Той не изпитваше други чувства към нея, освен като към роднина. — Ян, не е ли време да информираме всички какви сделки сме сключили? Да, направихме голям вълнен подарък на Пендърлей. Сериозно ви говоря! Купихме овцете от най-намусения човек в Шевиот. Казва се Хескет — продължи да разказва възбудено. — Чували ли сте за него, лейди Адела? Живее в голяма каменна къща, която на години изглежда колкото Пендърлей. Има дълъг нос и винаги се чеше по ухото.

— Хескет? — повтори тя бавно и поклати глава. После изгледа намръщено Фиона, която надаваше радостни викове. — Бранди, отведи това дете и коня му, преди да ми се е разцепила главата!

— Ела, кукличке! Искаш ли да си представим, че това е големият дървен кон, застанал пред портите на Троя.

Бранди настани сестра си и нейния кон пред камината в стаята си. После измъкна скъпата кадифена рокля от кутията и трескаво съблече дрехите си. Изгаряше от нетърпение да усети фината блестяща материя. Внимателно я облече. Затрудни се с малките копчета на гърба. Бързо се приближи до тясното огледало в ъгъла. Огледа се, изчервена от смущение, загубила ума и дума.

Над деколтето гърдите й се показваха заоблени, снежнобели. Цепката между тях сякаш започваше от гърлото й. Господи, каква противна и уродлива крава беше само!

— Бранди, ти не приличаш на себе си! Имаш вид на кралица, на красива кралица! И си толкова бяла!

Опита се да прикрие гърдите си с ръце, но това беше невъзможно.

— Да, кралица като Елена, която държали в Троя и войниците отишли да я спасят. Ян ще помисли, че си най-красивата дама на света!

— Не е така — отговори Бранди. — Грешиш, кукличке, това съм си аз. Ян ти купи кон, а на мен — рокля. Не е ли чудесно това?

Сестра й пристъпи напред. Преди да погали кадифето, провери дали са чисти ръцете й.

— Гладка е като козината на зайче, но аз предпочитам коня си.

— Мислиш ли, че ще бъде прилично да сляза с нея на вечеря? — Бранди съзнаваше абсурдността на въпроса си.

— Ако братовчедът Пърси беше там, сигурно щеше да я хареса — отговори Фиона. Как можеше да знае тя, че говори самата истина? Беше намерила Пърси върху нея, взела кошмара за борба. Дали не се беше досетила нещо? Не, беше прекалено малка за това. — Мисля, че той постоянно те гледа много глупаво, а Кони не сваля очи от него.

Умната й сестричка беше обрисувала много точно картината. Бранди се приближи до прозореца. Наслаждаваше се на приятното чувство от допира на роклята с корема и краката й. Обвита в облаци прах, пред замъка спря карета. Като видя от нея да слиза Пърси, Бранди затаи дъх. Бързо отстъпи назад. Господи, какво правеше той тук?

Застана пред огледалото и дълго се оглежда. После много бавно съблече роклята и я прибра в кутията. Спомни си за Ян. Тя трябваше да направи нещо, за да промени външния си вид. В противен случай щеше да я вземе за старомодна, недорасла повлекана. Бързо навлече муселинената рокля и пристегна дантелите на ризата върху гърдите си. Решително разплете косите си и прокара четката през гъстите къдрици. Нави плътна корона от коса върху главата си, а свободната коса пусна надолу и я нави на пръстите си. Прегледът в огледалото даде задоволителен резултат. Поне от шията нагоре.

Бранди слезе във всекидневната по-късно от обикновено. Фиона беше прекалено възбудена и отказваше да си легне. После поиска да спи с кончето до нея. Наложи се да й се поскара. Радваше се да изглежда скромно, но като влезе в стаята, разбра, че е сгрешила. В новата си рокля Констанс изглеждаше красива и като истинска жена. Прониза я ревност.

Лейди Адела я изгледа накриво и изгърмя.

— Глупачка! Мислех, че най-сетне ще зарежеш грозните одежди. До сестра си приличаш на плашило. Поне не си с плитки. Това все пак е нещо.

Пърси заяви на лейди Адела, без да откъсва поглед от Бранди: