Катрин Каултър - Дивият барон

Баронът се взря в него, без да каже нищо повече. Не бе сигурен дали Тиболт говореше истината. Най-вероятно лъжеше, но той все още нямаше представа как или защо брат му би се замесил във всичко това. И все още не му се щеше да повярва, че именно Тиболт се бе промъкнал в Маунтвейл Хаус през онази първа нощ. Не, това бе невъзможно. Същевременно чувстваше, че това не бе всичко, че имаше още, много повече. Дяволска работа, цялата тази бъркотия му бе страшно противна.

Сузана бе подпряла глава върху рамото му, усещаше лекия й дъх върху кожата си. Знаеше, че не спи. Знаеше, че мисли за онова, което й бе казал. Не беше го разпитвала много. Питаше се дали го подозираше, че пропуска някои от фактите, което всъщност и правеше. Така например не спомена нищо за Тиодор Миках и за пребиваването му в Ийстбърн. Тя вероятно вече замисляше нещо. Допадаха му и дейната й натура, и безстрашната й хитрост. Харесваше му и това, че вече бе успял да я опознае достатъчно, за да проумее какво си мисли. Но нямаше да й каже за Миках. Не желаеше да я плаши. Не искаше да рискува тя да реши да тръгне сама за Ийсбърн, за да открие негодника.

Целуна я по темето. Съмняваше се, че някога щеше да съжали за свързването си с тази жена — упорита, горда и решителна. Притисна я в обятията си.

— Сузана, почти пристигнахме.

Искаше му се да й каже също, че щом се приберяха, щеше да я отнесе в спалнята, да я сложи в леглото, да нацелува всеки сантиметър от тялото й, особено нежната кожа зад коленете. Дишането му се учести.

— Знам. Благодаря, че се съгласи да напуснем онзи хан, Роухън. Не бих понесла да прекарам още една нощ там.

Когато бе влязъл в стаята им след срещата си с Тиболт, я бе заварил напълно облечена, заобиколена от куфарите.

Бе хвърлила поглед към лицето му, бе се приближила към него и се бе притиснала в тялото му, обвила с ръце гърба му.

Не бе казала нищо, просто го бе прегръщала.

— Остават не повече от петнайсет минути път.

Наближаваше един през нощта. От черното небе ръмеше ситен дъжд. Беше студено, спускаше се гъста, сива мъгла, която вече бе достигнала до прозорците на каретата.

— Няма да ми кажеш нищо повече, нали?

— Всъщност няма почти нищо повече.

Сузана въздъхна.

— Не ти вярвам. Опитваш да се държиш рицарски. Мислиш ли, че Джордж е бил замесен с историята около картата?

— Не знам и това е самата истина. Тиболт не ми казва всичко, а аз изглежда не мога да отсея вярното от невярното.

Внезапно спокойствието на нощта бе прекъснато от два изстрела. Роухън чу вика на Елси, кочияша. О, Божичко, бяха го уличили!

Блъсна Сузана на пода на каретата и измъкна пистолета си от кожения джоб встрани на вратата.

Конете спряха рязко. И тогава се чу силен мъжки глас:

— Излизайте, всички. И без глупости, милорд, в противен случай раненият човечец ще получи още един куршум, този път в корема. Хайде, излизайте, и не забравяйте да изведете с вас и малката проститутка.

Първата мисъл на барона бе: „Слава Богу, че не е Тиболт.“ Но кой беше мъжът, нямаше и представа.

Макар да бе ранен, Елси нямаше намерение да остави господаря си да застане пред негодника. Той размаха камшика и извика на конете. Маунтвейл падна върху съпругата си, когато каретата се понесе рязко напред.

Последва друг оглушителен изстрел. Както и гръмките псувни на непознатия, съпроводени от чаткането на конски копита след тях.

— Не се изправяй, Сузана.

Роухън надникна през прозорчето. Човекът бе двайсетина метра след тях и пришпорваше жребеца си с всички сили. Но не стреляше. Очевидно му бяха останали само един-два куршума. Животните препускаха вече като обезумели, абсолютно неконтролируеми. Кочияшът явно бе тежко ранен.

Баронът пъхна пистолета в джоба на жилетката си, обърна се на гръб и се измъкна от прозорчето на каретата. Вкопчи се в медния парапет, който ограждаше покрива й. Беше як. Започна да се катери нагоре. Тогава екипажът зави рязко вляво, право към опасния завой, който водеше към скалите на Бийчи Хед.

Вятърът караше очите му да сълзят, пляскаше косата върху лицето му, ослепяваше го, но все пак успя да се качи на покрива.

— Елси? Дръж се, идвам.

Не последва отговор. Непознатият скъсяваше дистанцията помежду им. Дъждът се усилваше. Ако някой от конете се подхлъзнеше, щяха да умрат.

Видя Сузана да се подава през едното прозорче.

Пропълзя към предната част на каретата и се спусна бавно на седалката на кочияша. Раненият стискаше с цялата си сила дървената спирачка.