Катрин Каултър - Дивият барон

„Старите нахалници са дошли да поклюкарстват“ — обясни шепнешком Шарлот. Задължението на семейството бе да им осигури подходящия материал.

— В крайна сметка — додаде баронесата, — ако разкажем на всички онова, което желаем да знаят и да вярват, тогава няма да има смисъл сами да измислят своите истории, които, повярвай ми, само по случайност ще приличат на истината. Естествено ще им кажа всичко под най-голям секрет. Освен това, Сузана, Роухън влезе в кабинета си. Надявам се, че пише на скъпия Пулвър, тъй като не възнамерява да ходи сам в Ийстбърн.

Младият мъж изчака гостенките да отвлекат напълно вниманието на майка му и съпругата му. След това пусна в действие Пулвър и му каза да не излиза от кабинета, докато не дойде да го повика. После отиде в конюшнята и рече на Джейми да изведе всички животни на източното пасбище поне за три часа и в никакъв случай да не се прибира преди да е изтекъл поне този срок. Каза му също така да измъкне по две колела от двете карети. След това сам оседла Гъливер, докато Джейми и останалите коняри приготвяха другите коне за разходката.

Като си подсвиркваше, изведе Гъливер от конюшнята и го поведе по великолепната, застлана с чакъл алея, обградена с липи и дъбове. Човек трябваше да направи това, което се иска от него, реши в себе си той. Щеше му се да може да се усмихне на номера, който им бе скроил, но бе прекалено разтревожен, за да го стори. Помаха на Джейми, който вече бе далече зад боядисаната в бяло ограда, достатъчно далече, за да не могат майка му или Сузана да го върнат. Спря за момент, колкото да поговори с двама от патрулиращите. Не бяха забелязали нищо подозрително.

Беше му така леко на душата задето планът му бе успял, че изпя едно от петостишията, които бе чувал многократно от Джейми или по-скоро закрещя с цяло гърло към синьото небе над главата си.

Гъливер вдигна рязко глава. Изпръхтя, а след това опита да захапе ботуша на своя господар.

Когато час по-късно пристигна в Ийстбърн, Роухън се запъти направо към брега. Не му отне много време, за да открие името на жената, която давала стаи под наем. И тя действително била предоставила стая на някакъв актьор с най-сладката усмивка и най-безжизнения поглед, които била виждала Алис, невероятно гърдестата барманка.

Въпросният актьор го нямаше. Мъж с репутацията на Роухън щеше да се изкуши лесно от едрогърдата барманка Алис; баронът обаче се запъти веднага обратно към дома си. Тази перспектива не го радваше особено, но не виждаше какво може да прави повече в Ийстбърн.

Потъна в мисли за предстоящия бал в чест на всички свои съседи, на който щеше да признае греховете си и да поиска прошка. Беше му нужна практика. Изпълнението му трябваше да бъде безупречно.

— Аз мисля — заяви любящата му майка, — че трябва да му простим за това, Сузана. В крайна сметка той каза, че не е открил нищо. Синът ми очевидно не е наследил моята детективска дарба. Мисията му се провали. Не успя, защото се отнесе към нас като към глупачки и се измъкна. Като към глупави овце, годни само да дават вълна.

— О, това е една наистина оригинална идея, мамо — отвърна баронът; внезапно му се бе приискало да се озове в Лондон, където никой нямаше да го гледа така, сякаш е най-презряното създание на земята.

Ролята на майките, най-вероятно бе да смиряват синовете си.

— Съгласна съм с майка ти, Роухън. В бъдеще няма да постъпваш повече така или ще трябва да се намеся сериозно.

Той вдигна вежди при тези думи.

— О, Сузана? И как точно би се намесила?

Искаше му се да се бе намесила предишната нощ, но тогава тя бе страшно изтощена. Докато я целуне по носа и по лявото ухо, тя вече бе дълбоко заспала.

Шарлот, която се канеше да продължи да мъмри сина си, погледна случайно към своята снаха и видя, че бе почервеняла до корените на косите си.

— Божичко, Сузана, за какво мислиш? А, явно за Роухън. Това ли е причината за смущението ти? Но синът ми не е казал нищо, което би могло да те накара да се сетиш за интимности или да породи у теб сияйни фантазии. — Усмихна се с обич на барона. — Баща ти, прескъпи мой, обичаше да ме нарича „сияйна“. И обожаваше да ме вижда в сияйни нощници. Ах, колко жалко…

Въздъхна от цялата си душа, премигна и се наложи да се върне и духом при тях.

— Ти си великолепен, прескъпи мой. Дори един намек, известен само на вас, може да я накара да изгуби ума и дума. Дълбоко съм впечатлена от теб, особено като се има предвид, че сте женени от съвсем кратко време. Но не съм изненадана, естествено.