Катрин Каултър - Дивият барон

Той самият се взираше напрегнато в лицето на брат си. За разлика от Сузана, на него му се стори, че забеляза проблясък от изненада в очите му, но тя отзвуча така бързо, че не бе сигурен дали не си е въобразил. Молеше се да не трябва да открие, че не бе познавал и този си брат, както не бе познавал и Джордж.

Тиболт изгледа въпросително барона и изви нагоре вежда точно по същия начин, по който го правеше и Роухън.

— Виждам, че позна Сузана — започна без никакви предисловия младият мъж, воден единствено от своя инстинкт. — Преди колко време си я виждал? Преди пет години в Оксфорд ли? Джордж пожела ли да отидеш на мнимата му венчавка? — Този път лорд Маунтвейл забеляза със сигурност, че брат му се готви да го излъже. И вдигна припряно длан. — Не, недей, Тиболт. Кажи ми истината. Предполагам, че ако ти, викарият, излъжеш, твоето наказание в ада ще бъде много по-тежко, отколкото моето. Аз съм ти брат. Заслужавам да чуя истината от теб. Хайде, изплюй камъчето.

— Да, моето наказание ще бъде по-тежко от твоето. О, какви заплетени мрежи само тъчем…

Гласът на барона прозвуча студено и грубо, обагрен със силно презрение.

— Спести ми тези баналности. Единственото, което искам от теб, е проклетата истина.

— Много добре, Роухън. Джордж ме накара да обещая, че няма да кажа на никого, особено пък на теб. Открих всичко съвсем случайно, кълна се. Отивах да посетя епископ Раундтрий и се отбих да видя Джордж. Той подготвяше своята, ъъъ… венчавка. Тогава ми каза. Колкото до теб… — сега погледът му бе насочен към Сузана, а строгата линия на устата му се бе разтеглила в грозна подигравателна усмивка, — след като си с барона, очевидно си отишла да му кажеш за случилото се. Несъмнено си го изнудила. И той се е погрижил за всичко, нали? — Обърна се отново към брат си. — Роухън, ще й дадеш пари и после да я изпратиш в Европа, нали? На жена като нея със сигурност ще й допадне Париж. Да, Роухън, това не бе трагедия. Джордж я желаеше, но тъй като тя се преструваше на дама, той трябваше да прибегне до услугите на Макнали, нещо не чак толкова необичайно в Оксфорд. Така че какво е малка сума пари за теб? Ти си богат. Тя набързо ще си намери нов покровител, единственото, което се иска, е да я отпратиш от Англия. Това ще навреди на репутацията ми — на репутацията на всички нас — ако започне да разправя наляво и надясно какво й е причинил един Карингтън. Дори никой да не й повярва, ще започнат приказки. Моето скъпо паство също няма да разбере. Те ще застанат зад мен, не ме разбирай погрешно, но това пак ще бъде голям удар.

Баронът изглеждаше леко заинтригуван — нито повече, нито по-малко. Сузана обаче усети, че е вбесен. Странно как бе успяла да го опознае толкова добре само след три седмици. Колкото до нея самата, думите на брат му я бяха шокирали толкова, че бе останала като вкаменена на мястото си.

— Кажи ми, Тиболт — започна бавно Роухън, стиснал юмруци отстрани на тялото си, — какво искаш да кажеш с думите „ще бъде голям удар“? Да не би да имаш предвид, че твоето паство ще се усъмни в собствената ти безупречност, ако разбере какво коварно копеленце е бил по-малкият ти брат?

— Изобщо не биха се усъмнили, тъй като аз щях да им кажа истината… е, може би не цялата. Това няма да е необходимо. Чуй ме, Роухън. Брат ни просто бе слабохарактерен. Той я желаеше, но тя се преструваше на целомъдрена и не го допускаше в леглото си. Той ми каза, че дори живеела с някакъв възрастен човек, който уж й бил баща, и с някакво момче, което разправяла, че й било братче. Джордж обясни, че то най-вероятно й е син, тъй като тя тръгнала по пътя на греха още в невръстна възраст.

— А, на дванайсет или тринайсетгодишна възраст, така ли?

Тиболт вдигна рамене.

— Това няма значение. Слушай, Джордж я искаше. Не, моето паство ще обвини нея, не брат ни. Та нали именно жената е грешното създание на този свят? Нали тя заблуждава мъжете? И въпреки това тази история ще хвърли сянка върху семейното име. Не разбираш ли, Роухън? Тя трябва да замине, да напусне страната още с първия кораб. О, мили Боже, не си й станал покровител, нали?

— Покровител ли? Сузана, гледаш ли на мен като на твой покровител?

— Ти си най-добрият възможен покровител — отвърна силно и ясно тя. — Но, знаеш ли, струва ми се, че бих предпочела Тиболт. Той ми напомня за Джордж, а аз обичах Джордж. Вие сте прекалено опитен, прекалено знаещ, милорд. Няма да мога да ви манипулирам така, както правех с Джордж. Но в крайна сметка стана така, че онзи който се смя последен, бе той. Аз не се омъжих наистина за него. Кажи ми, Тиболт…