Катрин Каултър - Дивият барон

— Опитите ти да бъдеш ироничен не ми допадат. Чу ли нещо от разговора им?

— Не, милорд. Още бренди? Прекарано е контрабандно от Кале едва миналия вторник.

— Знаеш, че другият ми брат е викарий, нали? — произнесе бавно Роухън. — Божи човек. Благочестив младеж, който в бъдеще може да стане и архиепископ на Кентърбъри. Бляскав млад мъж, последовател на епископ Раундтрий и негово протеже. Срещата им разбира се е била точно това, просто среща на двама братя. Като момчета винаги са били близки. Защо намекваш, че става дума за нещо друго?

— Напълно е възможно да не е имало абсолютно нищо. Но, питам ви, защо бихте се срещали със собствения си брат, прикрит в мрака на една стара книжарница? Бих се заклел, че двамата мътеха нещо. И не желаеха да ги видят заедно. Дали не се криеха от Ламбърт или Миках? Не знам, но фактът е, че в продължение на няколко дена сам се чудих върху този факт. Никога повече не съм виждал младия Карингтън с брат му. Съжалявам, милорд.

— Не, Роухън, няма причина да убиваш това копеле. — Филип Мърсъро хвана приятеля си за ръката и го дръпна по-надалеч от Макнали. — Чухме достатъчно, поне засега. Макнали не може да напусне Оксфорд, без да разберем за това. — После се обърна към него и рече: — Ако си спомниш още нещо, изпрати съобщение в Динуити Манър.

Макнали може да бе извършил много лоши неща, но със сигурност не бе глупав. Никога в живота си не бе притежавал подобно качество. Освен това и тримата знаеха, че ако помогнеше на двама благородници, това нямаше да му се отрази зле.

— Да, милорд. Аз мисля най-добре в часовете около съмване и мръкване, в полумрак.

— Гледай да измислиш нещо добро — предупреди го Филип. — Хайде, Роухън, ще го оставим на мира до утре. Ако се сетиш за други въпроси, скъпият човечец несъмнено ще бъде тук, изпълнен с желание да ни сътрудничи.

— Определено, милорд — побърза да потвърди Макнали, като търкаше болезнената си ръка.

— Да — изрече бавно баронът, — до утре.

— Ще те убия! Проклети да са красивите ти очи, остави ме тук, без да има какво друго да правя, освен да ям кифличките, бисквитите, тортите и невероятните кайсиеви сладкиши на готвачката. Едва не изгубих съзнание от всичката превъзходна храна, която погълнах. Скоро ще започна да се клатя като гъска при ходене. Ще трябва да нося корсет. Ти си виновен, че ме остави да гния в тази бърлога на чревоугодничеството. И какво направи? С кого се видя? Ах, не беше честно от твоя страна да ме оставиш, докато още спях. Ще ти го върна.

Роухън постави леко длан върху устата й, а после придърпа Сузана към себе си. И я целуна по косата.

— Наистина ли мислиш, че имам красиви очи?

Филип Мърсъро поклати глава.

— От всичко това е чул само комплимента ти, който при това не е бил мислен като такъв. Хмм! Или може би се лъжа?

Младата жена се отдръпна назад, без да може да се откопчи от обятията на лорд Маунтвейл.

— Беше пълна случайност. Филип е прав. Защо се заплете в цялата тази каша? Много съм ядосана, Роухън, възмутена, направо побесняла. Очите ти са красиви, но това няма нищо общо с темата на разговора. Е, какво направи?

— Ще ти кажа, ако първо ме целунеш.

— Сър, това е благороднически дом. Вие сте гост на благородник. Аз съм съпруга на госта на благородника. Това не е прилично, не е…

Баронът я целуна съвсем леко, после я потупа леко с върха на показалеца си.

— Предлагам, Роухън, да напълниш ушите й с разказа за нашите приключения. Те обаче не са от онези, които биха ти доставили удоволствие, Сузана. А сега, умолявам те, иди да се разходиш из моите градини и да продължиш да обсъждаш очите на моя приятел. Както знаеш, Роухън…

— Достатъчно, Филип, достатъчно. Ще изведа съпругата си на една дълга, приятна разходка. Ще се видим на вечеря.

Виконт Деренкорт се поклони иронично.

— Като ваш домакин съм безкрайно благодарен за всяко късче внимание, което благоволите да хвърлите на пътя ми.

— Не му обръщай внимание, Сузана. Той ще прекара много по-приятно времето си, ако се уедини да рисува в назъбената си кула.

— Точно така.

Мърсъро ги поздрави и излезе.

— Той е интересен човек — рече младата жена, загледана след него. — Красив е… както си помислих вчера, не чак колкото теб, разбира се, но е също зашеметяващ. Защо не се е оженил още?

— Филип е пройдоха, порочен сатир, ненаситен… помогни ми, май не се сещам повече определения, за да опиша човек от неговия калибър.

— Престани да ми се надсмиваш. Искам да чуя всичко. Значи ще се разхождаме в градините, така ли? Чудесно, аз вече ги обиколих многократно в доста бързо темпо и се запознах с тримата градинари на Филип, но ще го направя отново. Градините му са много красиви. Е, не като тези в Маунтвейл Хаус, но напълно приемливи. Никой от градинарите обаче няма състезателна котка. Да вървим, милорд.