Катрин Каултър - Дивият барон

— Нека да ти сваля дрехите.

Този път не обсипа с целувки шията, ушите и раменете й; не, захвана се с роклята й и я съблече за не повече от минута. Позволи й да остане с долната си риза, но само с нея. Предишната нощ бе допуснал голяма грешка — беше я изплашил с префинената си техника и дълго и предълго загряване.

— Не мърдай.

След трийсет секунди той също бе гол.

Сузана хлъцна и отстъпи крачка назад. Това вече постави на изпитание търпението му. Не беше суетен, но знаеше, че е добре сложен, без грам тлъстина по тялото си и тъй като отделяше по два дена седмично за физически занимания, излъчваше сила, но без да бъде чак толкова мускулест, че да я изплаши или отврати. Нито пък беше прекалено космат, като един свой приятел например, който имаше косми дори по гърба.

— Хайде, Сузана, все си виждала гол мъж и преди.

— Ами, не, всъщност — отвърна тя, съсредоточила немигащ поглед върху корема му. — Не съм виждала. Джордж винаги първо духаше свещите. Само го чувствах.

— Шегуваш се — промълви невярващо Роухън; по лицето му се четеше такъв ужас, че тя просто нямаше как да не се засмее.

Но това не бе лесна работа, тъй като той стоеше пред нея съвсем гол и се взираше в долната й риза като ловна хрътка, забелязала фазан.

— Не, той никога не се събличаше на запалени свещи. Нямах представа, не бях разбрала…

— Това е без значение. Не е нужно да се притесняваш по този повод. Имай ми доверие, Сузана.

И, отново без капка колебание, съблече долната й риза. А след това притисна младата жена към себе си.

— Така. Така — повтори той. — Забрави всичко, което ти се е случило до преди този миг. Сега си моя съпруга. Отсега нататък съществуваме само ти и аз.

По този начин даваше възможност на всеки един от двамата да почувства другия; изживяването бе изключително интимно, макар да не правеше нищо друго, освен да я притиска към себе си. Усещането не беше лошо, като се изключи възбуденият му член, плътно допрян в корема й. Джордж й беше причинявал болка. Той със сигурност не беше оформен по този начин. Всъщност, не можеше да каже с точност.

— Не знам дали това е добра идея — произнесе с изтънял от притеснение глас тя, докато лорд Маунтвейл завираше носа си в шията й.

— Не ставай глупава — рече той и вдигна глава. — Идеята е превъзходна. — Вдигна я на ръце, занесе я до леглото и я постави в центъра му. Тя се приземи по гръб, с разтворени ръце и крака. — Това ми харесва. Не мърдай.

Приближи се до нея и, без да я докосва, започна да я съзерцава, като започна от главата и завърши с пръстите на краката й. След това се обърна, за да приближи още малко свещника. Сузана опита да се отдръпне, но баронът сграбчи ръката й, за да я възпре.

— Не, Сузана, не.

Не се превърна в дивак. Знаеше, че тя очакваше именно това, проклет да е Джордж.

Взря се в лицето й, без да обръща внимание на която и да било друга част от тялото й; усети, че тя разбра това. После я целуна, дълго, бавно, дълбоко, докато тя отвори устата си.

— Браво — промълви Роухън, без да се отделя от устните й.

В същия миг ръката му обхвана едната й гърда. Нейната тежест и топлина накараха пръстите му да затреперят, дланта му се отдели с рязко движение, а зъбите му не затракаха само по някакво чудо.

Колкото до неговата съпруга, тя почти подскочи от леглото.

Баронът не помръдваше и не изпускаше гръдта от шепата си.

— Не ти причинявам болка. Ни най-малка. Това не ти ли харесва? Това е ръката ми, Сузана, тя те докосва. Само аз. Ще правя това всяка нощ през следващите петдесет години. Започвай да свикваш. Точно така, поеми си дълбоко въздух, престори се, че ме понасяш. Това е началото. На човек с моята репутация не му е нужно по-голямо насърчаване от това.

— Смущавам се. Обеща, че няма да ме караш да се смущавам.

— Излъгах. — Започна отново да я целува. Този път тя отвори уста и без неговите указания. Цялото му същество заликува. — Но това е само една малка лъжа, поне измерена във времето. Най-много след три минути вече изобщо няма да се смущаваш. Всъщност, може би дори само след една минута. Искаш ли да знаеш защо, Сузана?

— Ами, да.

— Ще плъзнеш нежната си ръчичка, която в момента си вкопчила в лакътя ми, надолу по гърдите ми. Щом достигнеш корема, ще разтвориш длан и ще ме почувстваш, а след това ще продължиш да я движиш още по-надолу. Просто ще си играеш с мен и ще ме дразниш.

Сузана нямаше ни най-малка представа какво ставаше с нея. Роухън говореше непрестанно, без да пуска гърдата й и продължаваше да обяснява, как щяла да си играе с него. Всичко това нямаше никакъв смисъл. Искаше й се да стане тихичко от греховното ложе, да отиде в своята стая и да облече някоя от нощниците на майка си, с които изглеждаше с дванайсет години по-стара.