Катрин Каултър - Дивият барон

Сузана не можеше да повярва, че стои в гостната на стара аристократична фамилия и слуша свекърва си да говори с обич за жената, обучила сексуално сина й и същевременно дългогодишна любовница на мъжа й.

— Мен пък никога не са ме обучавали — заяви младата жена, като вдигна с усилие брадичка.

Не желаеше да изглежда като някоя шокирана мухла.

— Жените не се нуждаят толкова от обучение, колкото мъжете — обясни Шарлот и я потупа по коляното. — Е, разбира се, че то е необходимо и за тях, но те се научават по-бързо как да доставят удоволствие. А и джентълмените са толкова предсказуеми и прозрачни в това отношение, не си ли съгласен, прескъпи мой?

— Да, майко, определено — отвърна баронът; гласът му прозвуча така сериозно, сякаш се намираше пред съдията. — Към дамите трябва да се отнасяме много внимателно, много нежно. Мари Клер непрекъснато ми го повтаряше. Това е въпрос на доверие.

Шарлот го изгледа гордо.

— Колко си прав. Така, защо вече не си лягате, за да се наслаждавате един на друг? Сузана, ако Роухън е като баща си, тогава трябва да си на седмото небе от щастие.

Снаха й я изгледа така, сякаш всеки момент щеше да изкрещи.

Маунтвейл грабна ръката й и я дръпна, за да стане. Без да говори я вдигна на ръце, пожела през смях лека нощ на майка си и понесе своята съпруга нагоре по стълбите.

— Мислих много по този въпрос.

— Хмм?

— Говоря сериозно, Роухън. Можеш да започнеш да ме оплождаш от тази нощ.

— А, това вече е приятна новина.

Ръцете, обхванали тялото й, я стиснаха още по-силно.

— Имам предвид, че този път няма да избягам. Постъпката ми снощи беше недостойна. Проявих се като страхливка и се извинявам. Знам колко е важно това. И ще го направим.

— Сърцето ми започва да танцува.

— Няма причина да ставаш саркастичен.

— Може би, но все пак трябва да ми позволиш тази волност. В противен случай нищо чудно да се изкуша да ти издърпам ушите за номера, който ми изигра снощи. Къде спа?

— С Мариан, в детската стая.

— О? И какво помисли по този въпрос Лоти?

— Излязох много рано, преди да е влязла.

— Значи все пак се грижиш за приличието. Това е малка стъпка напред.

— Мисля, че майка ти никога в живота си не се е разочаровала.

— Предполагам, че става дума за противните мъжки изисквания, прав ли съм? Разбира се, че съм прав. Ако някой мъж бе разочаровал майка ми, тя щеше да му го каже. Щеше да му даде указания за правилната техника на любене.

Младата жена завря нос в лицето му.

— Но аз не знаех нищо! И все още не знам. Не бих могла да дам указания на никого!

— След тази нощ ще можеш да обучиш и папата, ако стане нужда.

Сузана направи опит да се освободи от ръцете му.

— Мога да ходя и сама.

— Вярвам ти, но допирът с теб доставя удоволствие. Къде е състезателното ти котенце Шиши?

— С Тоби. Слава Богу оживя след утринния урок с Мариан и спа през по-голямата част от деня на пътя на всеки слънчев лъч, който откри.

— Когато бях малък, винаги спях в компанията поне на половин дузина котки. Сега вече нямам нито една, тъй като прекарвам много време в Лондон. Ози каза, че не било честно спрямо котките, тъй като щели да очакват да ме намерят в леглото, а то все щяло да бъде празно. И заяви, че това им намалявало апетита.

Младата жена се засмя, сладко, сочно. Започваше да се отпуска. Най-после. Това бе добре.

— Да внеса ли няколко котки, които да спят с нас?

Последва нов смях.

— Е, вярно, че понякога ги нападат бълхи, особено през зимните месеци. Но това е още едно от нещата, които може да прави заедно една семейна двойка.

— Искаш да кажеш, да се чистят от бълхите един друг?

Засмя се отново, но спря рязко, когато Роухън отвори вратата към спалнята. Това бе неговата стая, не нейната. Затвори вратата с крак след себе си. Постави я внимателно върху леглото, като междувременно й даде възможност да почувства всеки сантиметър от тялото му.

— А сега, скъпа моя, ще мислим за теб като за състезателно котенце. Това ще бъде първият ти урок.

— Въведение към изкуството на оцеляването ли?

Сега бе ред на барона да се засмее. Той я прегърна силно и каза:

— Оцеляването на треньора, мадам, не вашето.

Младата жена облиза устни.

— Да доведа ли Мариан?

— О, не, не Мариан ще те гони из спалнята. Всъщност, никой никого няма да гони. Ще бъдем само двамата и аз ще те науча как да се смееш, да се забавляваш и да стенеш, когато те залее вълна от удоволствие.

Тя гледаше така, сякаш му бяха израснали три глави.