Катрин Каултър - Дивият барон

Целуваше устните й, върха на носа.

— Знаеш, че не е нужно да ме лъжеш. Аз съм ти съпруга.

Макар всичко да бе станало светкавично и да не бе продължило повече от част от секундата, младата жена бе готова да се закълне, че забеляза гняв в погледа му и дори почувства как яростта препусна из стройното му тяло. Неговото тяло. Той беше все още в нея. Не бе побързал да се отдели и да се търкулне по гръб. Не, беше с нея и ето, че започваше да се движи отново, много бавно и внимателно. И внезапно спря.

— Не мога. Може да го направи само някой пълен егоист и свиня. Все пак не си го правила от много отдавна. — Гласът му бе натежал от разочарование. — Не искам да те заболи. Но може да те събудя рано сутринта. Това ще ти хареса, Сузана.

Роухън се надигна между краката й и излезе малко от нея, без да изпуска от погледа си нито едно свое движение. После затвори очи. Младата жена усети, че започва да се движи отново, но в този момент той си пое дълбоко въздух и се измъкна напълно от нея.

Останал на колене между бедрата й, той се взираше в нея, като дишаше учестено. После я погледна в очите и я докосна леко.

— Красива си.

Тя наистина почувства как плътта й запулсира. Това бе унизително. Искаше й се да продължи да я докосва, искаше й се да…

Вече не усещаше пръстите му.

— Може би следващия път ще ме погалиш. На мъжа това му доставя не по-малко удоволствие, отколкото на жената. — Настани се до нея, но се сети нещо и изруга. Стана и се върна почти веднага с леген вода и кърпа. — Стой мирно.

Изми семето си от нея. Сузана бе дотолкова шокирана, че и да не й бе казал нищо, надали щеше да бъде по силите й да помръдне. Затвори очи. Прекрасно бе усещането на прохладната вода.

— Сега може би няма да ти щипе толкова — заяви баронът, обви пръста си с влажната материя и внимателно го вкара в нея.

И го задържа абсолютно неподвижно.

Бе като опиянена, напълно изгубила самоконтрол, сякаш тя и жената, излегната на леглото като някоя проститутка, бяха две отделни същества. Само една проститутка можеше да позволи подобно нещо и дори да изпитва наслада от това. Искаше й се пръстът му да проникне още по-дълбоко в нея. Искаше й се да се притисне в него, да… В този момент Роухън извади пръста си.

Вдигна я и я намести под завивките. Духна свещите. Когато се настани до нея и я притисна към тялото си, Сузана заплака.

Баронът не каза нищо, просто галеше косите й, безвъзвратно заплетени в резултат на бурната сцена; при този спомен той се усмихна и се почувства като бог. После пък се намръщи. Не я беше излъгал. Никога досега не се бе чувствал така с която и да било друга жена. Тя, естествено, не му бе повярвала.

Разбира се бракът бе нещо ново за него. Може би изречените от мистър Байъм слова бяха причината за загадъчната, дори плашеща го реакция. Просто удоволствието бе прекалено голямо, а самоконтролът — прекалено малко. Беше се забравил напълно. А това не му допадаше никак. Интересно дали и тя се бе чувствала по същия начин. Обърканият, реещ се поглед в очите й говореше, че най-вероятно бе точно така. Роухън се надяваше да е така. Една жена не би трябвало да се страхува от своя съпруг. Би трябвало да го желае, да го използва и да му се наслаждава.

Сузана го бе използвала много добре. Най-после риданията й преминаха в хълцане. Баронът обаче все още не казваше нищо, а и какво ли можеше да й каже? Усети точно момента, в който младата му съпруга заспа.

А я познаваше едва от две седмици без един ден.

На следващата сутрин не я събуди, както бе обещал, поради простата причина, че той самият отвори очи едва когато на вратата на спалнята се почука леко. Младата жена лежеше почти отгоре му, косата й го гъделичкаше по носа, коляното й бе върху корема му.

Почукването се повтори.

Защо не се бе събудил по-рано?

Маунтвейл въздъхна, измъкна се внимателно изпод нея, зави я добре и наметна халата си.

— Боже милостиви — прошепна той, щом отвори вратата. — Ти ли си, Тинкър? Крайно време беше да се появиш.

— Да, милорд, и мистър Пулвър е с мен. Той беше болен и не можех да го оставя. Аз му бях болногледачка. Но сега вече сме тук, милорд, за да се погрижим за вас.

— За мен вече се погрижиха, благодаря ти, Тинкър. Вратовръзките и шалчетата ми обаче сигурно са пострадали в твое отсъствие.

— Мистър Фиц ни каза, че сте се оженили, милорд. Оженили! И то не скоро, а преди няколко години, дори години преди смъртта на баща ви, и че имате дете, момиченце. Че сте баща. И сте пазили всичко това в тайна. Не сте казали дори на мен. Никакъв намек дори. Абсолютно нищо. Всичко това е крайно необикновено, милорд. Не сте го споделили дори с мистър Пулвър. Ако гърлото все още не го болеше много, той само щеше да ви каже колко мъчно му е станало, че не сте му се доверили. Аз обаче не мога да повярвам на това, милорд, не и за човек с вашите апетити…