Катрин Каултър - Дивият барон

Наведе се и я целуна по бузата. Разпери пръсти и започна да разресва разбърканите й коси. Тя го съзерцаваше безмълвно.

— Отново ли се чувстваш като животно?

Потърка кожата на главата й, след което започна отново да й разресва косите.

— Мариан е тук.

— Защо си играеш с косата на мама, Роухън?

И той изплю камъчето, без да се замисли.

— Тя има най-красивата коса на света, мека като козинка на норка, и обичам да я пипам. Но снощи майка ти спа много неспокойно. Просто оправям заплетеното с пръсти.

Сузана изсумтя.

— Какво е норка?

— Едно животинче с много ценна козина. Ще ти подаря маншон от норка за рождения ден. — Момиченцето го гледаше, наклонило глава на една страна, точно както правеше и Джордж. После вдигна длан и докосна косите на майка си. — Мека — заяви то.

Миг по-късно пръстите му политнаха отново към устата. Облегна се върху гърдите на младата жена. Не след дълго мляскащите звуци станаха по-тихи и спокойни.

— Притеснява ме това, че сякаш изтривам всичко за Джордж, като променям миналото му така, сякаш изобщо не е съществувал — рече тихо Роухън. — Ще взема дори дъщеря му. Ще й кажем ли истината някой ден? Не знам. Но това ме притеснява, Сузана.

Тя лежеше гола в леглото му, а дъщеря й спеше върху нея. Всичко това му се струваше много странно. Но не чак толкова странно, колкото изминалата нощ. Под сериозния тон в гласа му младата жена дочу болка. Изкашля се.

— Джордж не заслужава да бъде заличен. Но, от друга страна, заслужава ли да има дъщеря, да има Мариан?

— Той бе съвсем млад.

— Както и аз. Бях дори още по-млада от него. Това извинява ли го?

— Не, разбира се, но жените като че ли усещат по-добре от мъжете нуждите на живота. Той беше още момче.

— Не е бил момче, ако наистина е замислял нещо с онзи мистър Ламбърт. Не е бил момче, щом е наел онзи мним свещеник да ни венчае наужким.

— Да, права си, естествено. Въпреки това, Сузана, честно казано се моля в Оксфорд да открием нещо, което да обясни, да оправдае поне донякъде явната нетактичност и себичност на брат ми.

— Да оправдае противозаконните му действия, може би?

— Да.

— Роухън, ние ще открием истината. После ще се справим с нея, с онова, което открием, каквото и да е то. Надявам се, че Джордж не е злодей, но онова, което научих за него през последните дни, действа страшно обезкуражаващо. Днес ще можем ли да тръгнем?

— Утре сутринта, обещавам. Непрекъснато отлагам, нали? Но днес трябва да се свършат доста работи. Нали видя двамата мъже на прага? Тинкър, пълният и по-ниският, е моят камериер, а преди това е бил камериер на баща ми. Слабият, който като че ли е готов всеки момент да се строполи в ковчег, е Пулвър, секретарят ми. Трябва да им помогна да се настанят, да въведа Пулвър в делата на имението. Ако не работи, той съвсем ще спре да се храни. Не бих искал да бъда отговорен за гладната му смърт.

— И те са дошли само, за да ти кажат това за твоята любовница?

— Значи си чула, така ли?

— Била толкова разтревожена за теб, че отишла в лондонския ти дом, нали? Любовница, която посещава къщата на своя покровител?

— Не, но, разбираш ли, Лили не я бива в писането. Научих я на някои неща, но когато е разтревожена, забравя как да пише дори собственото си име.

— Учил си твоята любовница да пише?

— А защо не?

— Като че ли мъжът не може да живее единствено със секс.

— Това не е пълната истина. Даже човек с моята репутация от време на време има други мисли в главата си освен секс. Лили би ти допаднала. — Спря да говори за момент, загледан в портрета на един отдавна умрял представител на семейство Карингтън, след което добави: — Отдавна я познавам. Тя не е някое двайсетгодишно момиченце. Тя е зряла жена.

— Не е ли странно това?

Баронът изви вежди. Косата му бе разбъркана. Тъй като бе рус, наболата по лицето му брада не личеше много. Сузана отмести поглед към русите косми по гърдите му. Бе галила тези гърди, бе чувствала космите по тях между пръстите си. И всичко това й бе доставяло удоволствие.

— О, разбирам. Тя ли обучава новопостъпилите в твоя харем?

— Така, какво знаете за харемите, лейди Маунтвейл?

Тя придоби внезапно съкрушен вид.

— Почти нищо. Освен, че сега, както изглежда, съм част от един от тях.

Роухън вдигна длан и започна отново да глади косите й.

— Скоро ще се наложи да мина от другата ти страна. Косата ти оттук вече е гладка като коприна, няма нито едно заплетено кичурче.

Младата жена въздъхна и се облегна на него, завряла буза в рамото му. Мариан се размърда услужливо, докато се намести по малко и върху двамата.