Катрин Каултър - Дивият барон

— Естествено. Говорите така, сякаш познавате тази Лили.

— Разбира се. Двамата с Роухън са заедно от почти шест години, а това, трябва да призная, е доста странно за него. Мисля, че Лили е първата любовница, която е обяздил след пристигането си в Лондон. Помня, че все още продължаваше да учи нещо в Оксфорд, но нямам представа какво. Това също бе странно, и двамата с баща му бяхме единодушни по този въпрос. Защо, за Бога, скъпото ни момче се отказва дори от един миг удоволствие, за да продължава учението си в Оксфорд? Да, Лили и Роухън са привързани един към друг и така и би трябвало да бъде. Никой не иска да има любовник или любовница, които са алчни и не държат на него.

— Да, предполагам, че е така — промълви Сузана; струваше й се, че ще заплаче всеки миг. — Мислите ли, че е разговаряла с всички любовници, които съпругът ми е имал оттогава?

— О, това е интересен въпрос — отвърна замислено Шарлот, докато си наливаше чаша чай с невероятна грация. — Не бих се изненадала. Лили е много интелигентна жена. Ако дадено момиче не е подходящо за сина ми, тя не би го допуснала до него. Да, ще трябва да го попитам. — Внезапно баронесата спря да говори, а чашата с чай замръзна на половината път към устата й. И попита, вдигнала с цели три сантиметра вежди и с изпълнен с недоверие глас: — Сузана, нали не ревнуваш?

— За какво да ревнува, мамо?

Шарлот вдигна очи. Красивото й момче стоеше на прага, отправило заинтригувания си поглед към своята съпруга.

— О, прескъпи мой, със Сузана точно говорехме за Лили. Лили оглежда ли всяко момиче, преди да го вземеш под свое покровителство?

От очите му излязоха искри. Не можеше да повярва, че чува подобни думи от майка си. Не, всъщност можеше. Погледна крадешком към младата жена. Тя имаше резервиран и незаинтересован вид. Усети в държанието й и още нещо, но не можеше да каже какво точно. Възможно бе да е гняв. Ставаше интересно. Това му хареса страшно много. Все пак успя да не се усмихне.

— Не — отвърна той, целият олицетворение на сериозността. — Лили никога не е правила подобно нещо.

— Може би трябва да помислиш над тази идея — заяви Сузана, вирнала брадичка, а красивите й очи гледаха така студено, че можеха да заледят чая в чашата й. — Един мъж със сигурност не би желал любовница, която е алчна и не държи на него.

— Да, така е — отвърна баронът, като се погали замислено по брадата. — Струва ми се, мамо, че ти си използвала точно същите думи. Интересно. Може би наистина ще трябва да помисля върху това. — Обърна се към Шарлот. — Та какво говореше за ревността?

— О, нищо, прескъпи мой — отвърна с привидно безразличен вид тя; очевидно се опитваше да защити снаха си, което му допадна страшно много. — А сега, Роухън, моля те, помогни ми. Сузана трябва да се сдобие с няколко нови рокли, преди да тръгнете за Динуити Манър. Всъщност задължени ли сте да тръгвате утре?

— Аз бих искал да тръгнем утре — отговори лорд Маунтвейл, като се приближи до камината, облегна се на полицата над нея и кръстоса ръце пред гърди. — Такова е желанието и на Сузана. Време е да научим истината.

— Чудесно — рече Шарлот и се надигна, като оправи полите си. — В такъв случай ми остава да направя само едно — трябва да прегледам гардеробите си. Ще накарам Сабин да преправи поне четири рокли за теб. Боже мили, ами ти нямаш лична камериерка, Сузана.

— В бъдеще ще й намерим, мамо. А в Динуити Манър и по пътя нейната камериерка ще бъда аз.

Очите на баронесата се изпълниха с копнеж. Тя въздъхна тихо и рече:

— Никога няма да забравя колко обичаше баща ти да разкопчава копчетата на гърба на роклята ми. И колкото по-малки бяха те, толкова по-голямо беше неговото удоволствие. Баща ти беше прекрасен, порочен мъж, прескъпи мой.

Роухън се изчерви.

Майка му се осъзна.

— Достатъчно по този въпрос. Трябва да побързам да раздам задачите на Сабин, иначе няма да успее да се справи. Къде е Мариан? Искам да я видя, преди да се захвана с работа.

И Шарлот излезе величествено от гостната, обвита в ухание на жасмин и шумолене на коприна.

— Това се понася трудно — заяви едва чуто Сузана.

Баронът не се престори, че не разбира за какво става дума.

— Предполагам, че е така. Всъщност, и на мен ми е трудно. Но майка ми, колкото и добронамерена да е, както вече сама си се убедила, не е от хората, способни да останат на едно място и да пуснат корени. Не, в най-скоро време ще отпътува, вероятно за Венеция. — Сведе за момент поглед към лъскавите си ботуши. — Няма втора като нея.