Катрин Каултър - Измамата

Мосю дьо Бошан само поклати глава. Тази негова дъщеря е голям инат, също като скъпата си майка. Колко пъти Клаудия му бе тропвала с крак? А възможно ли е Еванджелин да е по-упорита дори от нея? Нима е инат като пралеля си Марта? Очевидно трябваше да подходи с твърда ръка — мисълта не му допадаше особено, но това бе негов бащински дълг. Затова се въоръжи с възможно най-сериозния си глас и изрече:

— Дете мое, любовта не е необходима за един успешен брак.

— Искаш да кажеш, че не си бил влюбен в мама?

— Разбира се, че бях, но както вече отбелязах, това не е необходимо. Необходими са сходство в мисленето, в ценностите, в житейската философия. И известно уважение един към друг. Нищо повече.

— Никога не съм чувала мама да се съгласява с теб за каквото и да било, ала съм ви чувала да се смеете често, когато оставахте сами в спалнята. Често ви подслушвах на вратата. Камериерката Беси веднъж ме хвана и ми каза никога да не си и помислям да го правя отново. А после цялата се изчерви. — Еванджелин се засмя, защото и баща й порозовя. — Няма нищо, татко. Както ти сам каза, аз съм почти на двадесет години — достатъчно голяма, за да поназнайвам какво се случва между съпруг и съпруга. Но доколкото си спомням, никога не сте били на едно мнение, дори по въпроса какво да се приготви за вечеря. Мама мразеше сосовете, а ти не можеше без тях. Що се отнася до взаимното уважение, аз не желая подобен брак. Освен това в Анри няма нищо анг…

Тя се усети и замръзна.

— Аха! — кимна баща й.

Еванджелин му отправи леко глуповата усмивка, сключи ръце и побърза да допълни:

— Истината е, че трудно намирам думи, когато говоря за него.

— Вероятно искаше да кажеш, че в горкия Анри няма нищо английско.

Мосю дьо Бошан се вгледа замислено в дъщеря си с красивите си и изразителни сиви очи. Душата му се изпълни с безпокойство. В този момент си даде ясна сметка, че Еванджелин никога няма да свикне с неговата родина. Само ще се преструва — заради него. И накрая ще се примири. Нали и самият той се бе предал и се бе примирил с Англия?

— Татко, много съжалявам! Но предпочитам да напусна този свят като съсухрена стара мома, отколкото да се омъжа за Анри Моро. Да не говорим пък за Етиен Дедард и Андре Лафей! Невероятни мазници! Когато говорят, изобщо не те поглеждат в очите. Съвсем не са по мой вкус. А и политическите им възгледи… Как само говорят за краля. 14 14 В този междинен период, както и до края на властването си през 1824 г. Луи XVIII разочарова много свои привърженици и се прославя с изключително реакционното си управление, подкрепян от ултрароялистите. — Б.пр.

Еванджелин сви рамене по толкова типично галски начин, че предизвика незабележима усмивка върху устните на баща си. Този жест определено не се дължеше на английския й произход.

— В последно време нещата доста се промениха, дъще. След завръщането си във Франция Луи не се държи достойно. Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че много французи се чувстват предадени от непрозорливостта му.

— Не мисля, че французите имат кой знае какви основания за претенции. Самите те са толкова дребни душици, че непрекъснато се заяждат един с друг. И на всичко отгоре имат безочието да се подиграват на англичаните, които ги спасиха! — Еванджелин разтри челото си. — Съжалявам, татко, просто съм много уморена. В такива моменти езикът ми не винаги се подчинява на разума. Държа се непристойно. Прости ми.

Мосю дьо Бошан стана, приближи се до дъщеря си и я вдигна от стола. Вгледа се в кафявите й очи. Очите на Клаудия — огромни, изразителни и толкова дълбоки, че един философ би могъл да открие в тях много отговори. После я потупа по рамото и я целуна леко по двете бузи — това си беше техен ритуал.

— Красива си, Еванджелин. А душата ти е още по-красива от лицето.

— В сравнение с теб съм само една безлична, сива птичка.

Бошан й се усмихна в отговор и леко погали бузата й с кокалчетата на пръстите си.

— Освен това си прекалено привързана към флегматичните безстрастни англичани. Всъщност те са нация, сред която човек би могъл да се чувства много спокоен, стига да няма нищо против тежката храна и отегчителните разговори.

— Значи обичаш само френската половинка в мен, така ли? Доколкото си спомням, мама никога не е била отегчителна.

— В теб обичам всичко, ma fille. Що се отнася до скъпата ти майка, убеден съм, че носеше душа на французойка. Тя ме обожаваше… Ала май се отклонявам от темата. Вероятно просто трябва да приема факта, че ти си повече англичанка, отколкото французойка. Искаш ли да се върнеш в Англия, Еванджелин? Не съм сляп и много добре виждам, че откакто дойдохме тук, не си щастлива.