Катрин Каултър - Измамата

— Tu est fatiguue, ma fille? 7 7 Уморена ли си, момичето ми? — (фр.) — Б.пр.

— Oui, Papa, un peu. 8 8 Да, татко, малко. — (фр.) — Б.пр.

А на ум си каза, че е много повече от уморена. Цяло той същество бе уморено и обезверено. Обърна се към камериерката си:

— Margueritte, c’est assez. Laissez — nous maintenant. 9 9 Маргьорит, достатъчно. Сега ни остави. — (фр.) — Б.пр.

За пореден път, докато говореше на френски, мислите й течаха на английски.

Пълните пръсти на Маргьорит изгладиха още една гънка на роклята, после тя отправи похотлив поглед към мосю дьо Бошан, изчурулика пожеланията си за „лека нощ“ и затвори вратата след себе си.

Двамата се спогледаха и се усмихнаха, заслушани в отдалечаващото се тананикане на момичето.

— Е, татко, assieds-toi 10 10 Седни — (фр.) — Б.пр. . Доста дами омая тази вечер.

Той въздъхна, направи се, че не забелязва езиковия й преход и отговори на френски:

— Дори и в присъствието на съпрузите си те не могат да се въздържат да не флиртуват с мен. Много е обезпокоително. Просто не ги разбирам, Еванджелин. Аз не ги предизвиквам.

— О, татко! — Тя се разсмя — Ти се чувстваш великолепно, когато ти обръщат внимание. Освен това знаеш много добре, че привличаш дамите дори само с прочутото си отнесено изражение. А сега искам да ми отговориш на един въпрос: само философстваше ли пред десетината обожателки, които се надпреварваха да те превъзнасят колко си красив?

— Естествено! Говорих за Русо! 11 11 Жан-Жак Русо (1712–78) — фр. писател, роден в Женева. Отрича абсолютизма и рационализма. Възхвалява природата. Идеите му проправят пътя на Романтизма. — Б.пр. — отсече Бошан. — Голям тъпанар, но идеите му освежават. А и все пак е французин. Човек трябва да му обръща внимание от време навреме.

Еванджелин се заля от смях. Баща й се загледа в нея, наклонил леко глава настрани — жест, който тя бе наследила. Когато накрая спря да се смее, изтри очи и възкликна:

— Ти си най-добрият баща на света! Обичам те! Моля те, никога не се променяй!

— Майка ти, Бог да я прости, беше единственият човек, който се опита да ме промени.

Еванджелин, все още през смях, отвърна:

— Майка ми просто се опитваше да измъкне от съпруга си нещо по-различно от непрекъснатите бълнувания с метафизен привкус. От което пък стигам до заключението, че дълг на всяка съпруга е да привлече вниманието на половинката си и да не й позволява да се впуска твърде често в търсене на отговори на абсурдни въпроси.

— Очевидно ми се подиграваш, момичето ми, но тъй като си ми много скъпа, прощавам. — Бошан се облегна на стола, сключи ръце и след кратка пауза продължи: — Безспорно ти много се забавлява тази вечер, ma fille 12 12 Момичето ми, дъщеричката ми. — (фр.) — Б.пр. . Беше заобиколена от много младежи, все благородници, които ти се възхищаваха дотолкова, че аз успях да си открадна само един танц. Скъпият Анри също се държа изключително приятно и внимателно.

— У Анри няма нищо приятно. Той е по-упорит от гладен гларус и по-инат от козела ни Доркас в Кент. А ръцете му са все потни. Ако осъзнае, че по широкия свят има и други неща освен конете, задните ми части и рентата, вероятно бих могла да изтърпя компанията му повече от пет минути, без да изпитвам неустоимо желание да го зашлевя.

— Малко попрекали, Еванджелин, но той се опитва да те прелъсти. Задните ти части, а? Май ще трябва да си поговоря с това момченце!

— Той не е момченце. На двадесет и шест е.

— Oui 13 13 Да — (фр.) — Б.пр. , но това е младенческа възраст за един мъж. Момчетата съзряват по-късно от момичетата. Голямо нещастие, наистина, но очевидно такъв е Божият план. Анри вероятно действа малко глупаво понякога, но с годините ще улегне. Той се ползва с изключителното благоволение на семейството си и вече управлява фамилното имение, докато чичо му прекарва цялото си време с Луи в Париж. Ти си вече почти на двадесет години, скъпо мое дете. Отдавна ти е време да се омъжиш. Вече си съзряла. Да, нуждаеш се точно от съпруг. Постъпих твърде егоистично, като се опитах да те задържа при себе си.

— Не, егоистката съм аз, татко. Защо да се омъжвам, когато имам теб?

— Ти още не си се влюбвала! — Бошан сбърчи чело, а в красивите му очи проблеснаха весели пламъчета. — В противен случай не би казала подобна глупост.

Еванджелин се приведе към него. Косата й падна напред и почти закри лицето й, което бе станало изключително сериозно.

— Според мен бракът не е чак толкова чудесно нещо. Какво ще кажеш за съпрузите на всички онези дами, които припадат по теб? Влюбени ли са? Струва ми се, че бракът е само повод дамата да се прехвърли от къщата на баща си в тази на съпруга си, да ражда деца и да изпълнява всяка прищявка на съпруга си. Не, не желая да се омъжвам, татко.