Бренда Джойс - Играта

— Без повече игри — прегракнало каза Лиъм. — Чу ли, Катрин?

Тя изстена в безмълвно съгласие.

С един-единствен тласък Лиъм влезе в нея докрай. Катрин изви снага, приемайки го със същия обезумял копнеж, с който той я желаеше. Техните викове, се сляха в едно, докато Лиъм пронизваше утробата й отново и отново. Оргазмът й дойде много, много скоро.

Опиянена, все още тръпнеща в конвулсии, тя почувства как твърдият му член напуска тялото й и запротестира. Но Лиъм я накара да замълчи. Лежеше върху нея, напрегнат и тръпнещ, и обсипа с целувки ухото й, шията й. Катрин изстена от наслада, но макар вече да бе започнала да идва на себе си, далеч не беше задоволена.

— Лиъм — прошепна тя. Ноктите й задраскаха по кожата на гърба му, за да му покажат, че иска всичко да се повтори.

— Ти си ненаситна — измърмори Лиъм с натежал от възбуда глас. — Но аз също.

Той отново плъзна фалоса си в нея, този път бавно. Катрин се замята в ръцете му като обезумяла. Искаше повече, повече. Но Лиъм само се усмихна. Очите му блестяха като разтопено сребро. Излизането му също беше болезнено бавно и мъчително. Катрин извика, полудяла от нетърпение.

Той се засмя, наведе се и засмука гръдта й, докато набъбналата до пръсване глава на члена му започна да гали нежната кожа на входа на влагалището й. Тялото й се заизвива, устните й крещяха несвързани слова — не на протест, а на желание за още и още.

— Едва започваме да опознаваме телата си, Кейт — измърмори Лиъм. Не бе преставал да се движи, но тези движения бяха толкова мудни, тъй протяжни, че на Катрин й се струваше, че умира. И тогава това, като че наистина стана. Внезапният й оргазъм изненада и двама им.

Лиъм я прегърна. Пенисът му все още пулсираше, твърд и грамаден, между нейните бедра.

— Алчна кучка — прошепна той в ухото й. — Усещам, че искаш още.

— О, господи — изпъшка тя. — Да! Искам те вътре в мен. Целия!

Лиъм се засмя с престорена надменност.

— Не можеш да ме поемеш целия, съкровище.

Очите й потъмняха — недоверчиви, предизвикателни, страстни.

— Нима?

Той се усмихна закачливо.

— Така си мисля.

Сетне се изправи на колене. Катрин плъзна поглед надолу, после обратно към неговите сияещи, дръзки очи. Ръката й се стрелна смело и бързо като змия и сграбчи члена му. Лиъм отметна глава назад със стон и изви тяло като дъга. Вените на шията му изпъкнаха, мускулите на раменете му танцуваха див танц. Пулсът на Катрин се ускори. Сега тя контролираше неговата мощ, силата му й принадлежеше. За пръв път в живота си изпитваше такова тържество; за пръв път се чувстваше напълно жена.

Пенисът му се плъзгаше в дланта й. Слепоочията на Лиъм пулсираха, очите му бяха затворени. Катрин чу собствения си тих смях. Тази игра наистина беше забавна. Но преди още смехът й да затихне, Лиъм се извиси над нея, освобождавайки се от хватката й с едничко рязко движение. Отново я бе изненадал, отново я владееше. Членът му погали настръхналото зърно на едната й гърда, после на другата. Катрин лежеше неподвижно, гледаше го, задъхваше се от желание, но отказваше да се моли. Сега фалосът му бе вече толкова голям, толкова набъбнал и зачервен, че можеше всеки момент да се взриви между гърдите й.

— Порочността май че ти харесва, Кейт?

Тя кимна, неспособна да говори.

— Хвани гърдите си, събери ги — нареди той.

Катрин се подчини.

Движенията му станаха по-резки, по-бързи. Катрин започна да крещи, да върти отчаяно хълбоци. Слабините й пламтяха. Най-сетне тя стори това, което тъй дълго бе отказвала да направи:

— Лиъм, моля те! О, господи! Моля те!

С дълбок, гърлен вик той се хвърли между разтворените й бедра, овлажнели от соковете на тялото й, овлажнели и пулсиращи. Катрин обви дългите си крака около кръста му, умолявайки го да продължава, да не спира, да влезе по-дълбоко, по-силно. Лиъм се подчини с дива, безмилостна ярост. С приближаването на оргазма Катрин заплака. Лиъм се отдръпна рязко от нея, стовари се на леглото и се изпразни, разтърсван от конвулсии.

Катрин бавно започваше да излиза от сладостната мъгла на опиянението. Тя се размърда и голият й крак докосна неговия. Лиъм лежеше неподвижно по корем, но лицето му бе обърнато към нея. Беше със затворени очи, чиито тъмнозлатисти мигли се спускаха като ветрила над изумително красивите му черти. Катрин преглътна. Беше объркана. Защо Лиъм бе направил това? Защо беше излязъл от нея по този начин, в такъв момент?

Клепачите му трепнаха и се отвориха. Погледите им се срещнаха. Но той не се усмихна.