Бренда Джойс - Завоевателят

В близост до Йорк, юни, 1069 година

— Господарю?

— Изгонете селяните от колибите.

Ролф дьо Варен проследи равнодушно как васалът му Гай дьо Шант обърна бойния си кон и предаде заповедта на воините си. Неподвижен като статуя, норманинът седеше на гърба на могъщия сив жребец, тежкият шлем почиваше в лявата му ръка. Буйните къдрици с цвят на лен бяха полепнали по челото му, широките гърди опъваха плетената ризница, дясната ръка беше небрежно отпусната върху дръжката на меча.

Той проследи как хората му прогониха жителите на селото от сламените им колиби, леко врътна глава наляво и обходи с поглед дузината убити саксонски бунтовници, чиито трупове вече издаваха сладникавата миризма на смъртта под жаркото юнско слънце. Разбунтувана от скорошната битка, кръвта шумеше в ушите му, мускулите му все още бяха напрегнати. Бяха унищожили още едно гнездо на саксонски бунтовници. Войната в дивия север на Англия нямаше край. Само преди четиринадесет дни крал Уилям събра васалите си в Йорк след като армията му отблъсна датските натрапници, освободи Йорк и обърна саксонците в бягство. Това беше второ въстание през последните две години и Уилям бушуваше от гняв, защото саксонските лордове Едуин и Моркар повторно успяха да се изплъзнат и да се скрият в трудно проходимите мочурища на Уелс. Железният му юмрук се стовари върху тежкия плот на масата и всички се разтрепериха.

— Никаква милост! — изгърмя разярено той. — Ще опожаряваме всички къщи и плевни, докато варварите проумеят кой е законният им миропомазан господар!

Така гласяха заповедите му.

И сега Ролф безучастно следеше как рицарите му гонеха от къщите им дузината окъсани мъже и жени. Като повечето подобни поселения, селото се състоеше от няколко покрити със слама колиби и воденица и беше заобиколено от пасища за овцете, ниви с жито и лехи със зеленчуци. Пронизителен гневен вик го накара да се обърне.

— Не! — Една млада селянка, облечена като ратайкиня, се вкопчи в ръката на Гай, който беше вдигнал меча си и се готвеше да заколи една свиня. Без да се безпокои от виковете й, рицарят блъсна ръката й и с един замах отсече главата на животното. Рукна кръв, която опръска одеждата на жената и коня на Гай.

Интересът на Ролф се събуди. Тази саксонка беше безумно смела, но и глупава, щом се осмеляваше да се противопостави на Гай. Тя беше млада, с медноцветна коса, която блестеше под слънчевите лъчи, сякаш посипана със златни люспи. Плитката на тила й бе дебела като конски крак. Ролф никога не беше виждал такава коса.

Жената не се отдръпна от умиращата свиня, само обгърна с две ръце тялото си, сякаш искаше да се предпази. Гай препусна надолу по прашния път. Ролф не можеше да отдели поглед от младата саксонка. Слабините му се затоплиха. Гай спря коня си и махна на един от хората си да откара съпротивляващата се жена при купчината разтреперани селяни. Ролф се запита как ли изглеждаше момичето отблизо. Всъщност отговорът беше без значение — тя щеше да изпълни предназначението си.

— Милорд? — Гай очакваше други заповеди.

Бяха убили още два вола и дузина овце, които бяха достатъчни да изхранят хората му в продължение на седмица. Ролф изчака, докато един от рицарите изтегли трупа на свинята по-далече от пътя и устреми студените си сини очи към Гай.

— Изгорете всичко.

— И житото ли?

Ролф се поколеба. Без жито и добитък селяните нямаше да оцелеят през зимата. Е, поне никога вече нямаше да дават убежище на саксонските бунтовници.

— Всичко!

Гай прие заповедта с каменно лице. Той и воините му не бяха жадни за плячка и разрушение, не приличаха на наемниците, които бяха дошли с Уилям в Англия. Сподвижниците на Ролф бяха войници, грижливо обучени във военното изкуство, те представляваха елита на норманската войска, личната гвардия на краля — воини, изпитани в дългите години на войната, която трябваше да заздрави позициите на Уилям в херцогство Нормандия. Войските бяха потушавали въстания във Франция и Анжу и бяха завладели Мейн. В сравнение с тях битката при Хейстингс беше дреболия. Три години след завладяването на Англия саксонците вече не представляваха опасност. Само в планините и горите на северните гранични области, където се криеха и нападаха от засада, можеха да заплашват живота на норманските рицари.

Без да погледне, Ролф усети страха и тревогата на селяните. Една възрастна жена и едър тъмнокос мъж удържаха с мъка момичето с медноцветната коса, което се дърпаше отчаяно и накрая успя да се освободи. То събра полите си, разкри изкаляните си боси стъпала и добре оформените глезени и хукна през праха към Ролф.