Бренда Джойс - Завоевателят

Момичето лежеше с разкрачени крака пред него и при вида на розовата й плът Ролф едва не загуби самообладание. Той мушна ръка в деколтето на ризата й и с един замах я раздра от горе до долу. Разкри пълните й гърди и видя кожената торбичка, окачена с връв на шията й. Гледка, която го стъписа. В този миг момичето нададе пронизителен вик, изплъзна се от него и посегна да одере лицето му. Ала Ролф притежаваше светкавични рефлекси. Сграбчи ръцете й и я задържа със сила. Могъщият му член се притискаше в тесния панталон и заплашваше да го спука. Ролф вдигна ръцете на момичето над главата и ги задържа с едната си ръка. Тя продължаваше да се съпротивлява отчаяно. Устата му улови зърното на гърдата й, и това предизвика нова отчаяна съпротива. Той легна върху нея, ръцете му я стиснаха до болка. Усети топлината й съвсем близо до коравия си член, притисна се към нея и простена от диво желание. Хълцането й се примеси с пъшкането му, но това не го спря… След миг обаче долови тропот на копита, който го накара да вдигне глава — точно когато беше готов да нахлуе в нея. Без да се бави нито секунда, Ролф скочи на крака и извади меча си.

— Ролф, господарю, спрете! — Гай дръпна с все сила юздите на коня си и Ролф застана пред него с изваден меч, кипящ от гняв. В този момент беше готов да убие верния си васал, че го е прекъснал. Гай изкрещя: — Тя е сестра на графовете от Мерсия! За бога, тя им е сестра!

— Какво?

— Тя е сестра на Едуин, Ролф. Това момиче е сестрата на Едуин и Моркар.

Ролф се обърна слисано към момичето, което се бе свило на кълбо. Момичето, което беше готов да изнасили. По дяволите! Това беше бъдещата му съпруга.

Сейдри седеше трепереща на влажната земя под дървото и дишаше тежко.

Конският тропот все още отекваше болезнено в ушите й, тя усещаше горещия дъх на жребеца върху кожата си. За малко да бъде стъпкана до смърт. Колко често беше виждала норманите да тъпчат с могъщите си бойни коне безпомощните селяни. И този рицар беше способен на това. Вероятно убийството на едно беззащитно момиче би му доставило извратено удоволствие.

Тя имаше чувството, че ръцете му продължават да я прегръщат, да я държат в желязната си хватка и да я притискат към влажната трева. Ръката му се плъзгаше към срамните й части, устата му целуваше гърдите й… омърсяваше я. А горещият му член… Света майко божия!

Тя разбираше сравнително добре норманския език, но сега беше твърде развълнувана, за да проумее набързо разменените изречения. Ала при името на графството наостри уши. „Мерсия“ това беше разбираемо за всички. Тя се опита да спре треперенето си и се вслуша, все още с извърнато лице.

— Кълна се в кръвта на разпнатия — изръмжа норманинът и тя усети, че е обърнал глава да я погледне. — Това не може да бъде.

Тя усети горещината в погледа му.

— Узнах го от селяните — обясни другият. — Елфгар не е далече оттук.

Сейдри се скова. Мъжете говореха за родното й място! Явно знаеха коя е. Без да бърза, тя се изправи, притисна разкъсаната одежда към гърдите си и впи в норманина поглед, изпълнен с омраза.

Той я измери с хладни сини очи, но след секунди погледът му потъмня, на слепоочието му запулсира дебела вена. Явно беше разгневен. Защо? Защото тя бе посмяла да го мрази? Защото не бе получил, каквото искаше? Тялото й? Или защото бе узнал коя е жертвата му?

Той пристъпи към нея. Сейдри понечи да се отдръпне, но се овладя и упорито вирна брадичка. Сърцето й се удряше болезнено в ребрата, страхът стягаше гърлото й. Даже ако този мъж я изнасилеше, даже ако заповядаше да я бият до смърт, тя нямаше да му покаже страха си. Гневът направи очите и лицето му още по-тъмни.

Изведнъж обаче изразът му се промени, той се стъписа, погледна я изненадано.

Много хора я поглеждаха по този начин, когато за първи път забелязваха очите й. Първо се стъписваха, след това в погледите им се четеше смущение, блесваше разбиране, накрая идваше ужасът. Спътникът на норманина, застанал зад господаря си, се отдръпна уплашено.

— Чувал съм за такива жени — прошепна несигурно той, без да отделя поглед от Сейдри. — Тя има зъл поглед.

Ролф също беше впил очи в нейните. Сейдри мразеше недъга си, защото той правеше живота й още по-труден. Така беше, откак се помнеше: от време на време дясната й очна ябълка се извърташе неволно навън. Това не ставаше често, само когато беше много уморена или разтревожена. Хората го забелязваха само когато стояха съвсем близо до нея и я гледаха право в лицето. Те си мислеха, че тя е способна да гледа едновременно в двете посоки — но това не беше вярно. Непознатите се впечатляваха силно от кривогледството й, прекръстваха се, промърморваха нещо за „злия поглед“ и се държаха ла разстояние от нея. Селяните от Елфгар, близките и роднините й по майчина линия, които я познаваха отдавна, знаеха, че у нея няма нищо зло. Във всеки случай обаче обстоятелството, че подобно на баба си тя умееше да събира лековити билки и да цери болни, укрепваше вярата на хората, че си имат работа с вещица. Затова дори роднините се отнасяха към нея с известна плахост. Единствено братята й не се страхуваха да общуват с нея и Сейдри беше дълбоко благодарна на бога за тази милост. Само дето веднъж Моркар я помоли да омагьоса едно младо момиче, което му отказвало твърде дълго…