Бренда Джойс - Завоевателят

Тя отказваше да мисли най-лошото.

Може би норманският натрапник и братята й отново бяха сключили примирие. Както преди една година. Тогава Уилям бе простил на бунтовниците; Едуин и Моркар повторно бяха положили клетва за вярност. Може би Едуин бе обещал Алис на норманския военачалник и срещу това бе получил норманска годеница.

Сейдри се надяваше пламенно обстоятелствата да са именно такива. Защото другата възможност беше толкова страшна, че тя не смееше дори да си я представи: конфискация на имуществото… смърт…

Тя си представи Алис редом с норманина в селската черква. Той: златнорус, едър и силен, широкоплещест великан, а тя крехка и тъмна. За съжаление между двете сестри не съществуваха добри отношения. Въпреки това Сейдри не можеше да се примири с мисълта, че Алис ще бъде обвързана с норманина. Този брак беше противоестествен. В главата й изникна неканеният спомен как норманинът беше мушнал ръка между бедрата й. Тя тръсна гневно глава и се опита да го прогони, за да си представи сестра си в същата ситуация с него.

Венчавката още не се беше състояла. И макар че Алис копнееше отчаяно за съпруг, откакто годеникът й Едуард падна при Хейстингс, Сейдри щеше да направи всичко възможно да предотврати този брак. Тя не можеше да допусне малката й сестра да застане пред олтара с този груб и нагъл тип, с техния смъртен враг.

Сейдри продължи неспокойната си разходка. Палатката беше от животински кожи, опънати между отрязани млади дървета; на входа също бе спуснато платно от кожа. Имаше достатъчно място за постеля от кожи и одеяла, и от трите страни оставаха по няколко свободни стъпки. Това беше неговата палатка, неговата постеля. Тя предпочиташе да умре, но нямаше да легне в леглото му.

Навън бе още светло и Сейдри виждаше ясно сянката зад коженото платно над входа, която се движеше лениво. Гай.

Надзирателят й.

Дощя и се да се разсмее. Тя беше пленница на норманина, макар той да я уверяваше, че му е годеница. Непременно трябваше да избяга. Трябваше да отиде в Елфгар, за да предупреди Алис каква съдба я очаква. След това двете щяха да избягат заедно и да потърсят братята си. Ако Едуин беше уговорил тази женитба, тя щеше да го убеди да оттегли съгласието си. Той щеше да ги закриля. Ала като си помисли за голямата отговорност, която тежеше на раменете му, отговорността за народа, за целия английски север, за Елфгар, надеждата й угасна. Не биваше да създава допълнителни трудности на Едуин. Тя трябваше да помогне на Алис и да се справи сама с трудностите. И не биваше да губи време.

Бяха й донесли ядене, освен това игла и конец, за да закърпи скъсаните си дрехи. Сейдри огледа изпитателно сиренето, хляба и стомничката с бира. После решително измъкна торбичката, която висеше на шията й, отвори я, поръси бирата с щипка фино стрити билки, прибра торбичката под ризата си, приглади косата си и спокойно вдигна платнището на входа.

Гай дьо Шант се изправи и я погледна въпросително.

— Господарке?

Сейдри усети, че младият мъж е смутен; видя го да пристъпва нервно от крак на крак и се усмихна.

— Не се ли уморихте да стоите тук, след като сте били цял ден на седлото?

Гай се изчерви. Тя прецени, че е горе-долу на нейната възраст, на двадесет и една или двадесет и две.

— Не, господарке, не съм уморен.

— Иска ми се да хапна нещо — заяви Сейдри с изяществото на дама от благороден произход. — И имам нужда от компания, докато се храня.

Гай я погледна изненадано.

— Не знам дали…

— Храната ми е скромна. Иска ми се малко развлечение — продължи спокойно Сейдри. Очите й потъмняха. — Или началникът ви е чудовище и отказва дори на вас правото да проявите малко човечност.

Гай се скова.

— Моят господар не е чудовище. Той е най-смелият воин, най-добрият кралски военачалник, това го знае целият свят.

Сейдри преглътна напиращата на устните й остра забележка.

— Позволено ли ми е поне да поседя при вас на чист въздух?

— Но, разбира се.

Сейдри донесе стомничката с бира и таблата с храна и се отпусна грациозно до Гай, който остана прав и продължи да пристъпва нервно от крак на крак. Другите нормани лагеруваха на хвърлей камък от палатката на водача си, вероятно от внимание към нея. Над буйния огън се печеше агне. Под натрупаните горещи камъни печаха хляб. Тя откри норманина, който седеше малко настрана на един камък с разгънат пергамент в ръката. Той гледаше към палатката си.

Сейдри усети как лицето й пламна и бързо отмести поглед.