Бренда Джойс - Завоевателят

— Исусе… — прошепна стреснато Гай, и двамата рицари отново се обърнаха към жената. Сейдри сведе поглед и се престори, че не е разбрала. Но бе запомнила всяка дума. Защо, за бога, не си беше мълчала? Как можа да се нарече шпионка, и то само заради едно моментно настроение? Намираха се във война. Какво щеше да стане сега с нея? Може би беше ценна за норманите като заложница и докато вярваха, че тя е Алис, нямаше да я измъчват. Но ако наистина я сметнеха за шпионка… И какви бяха тези приказки за съпруг и легло? В гърдите й отново се надигна лошо предчувствие.

— Моята съпруга не шпионира срещу законния си крал — заговори остро Ролф. Пламтящият му поглед я изгори.

Сейдри го погледна слисано.

— Не ви разбирам.

Чертите на лицето му отново се изостриха. Не беше свикнал на такава липса на уважение от страна на жените.

— Скоро ще ме наричате „повелителю“ — изръмжа той. — Все едно дали това ви харесва, или не.

— Никога! — изкрещя възмутено Сейдри.

— О, да — възрази студено той. — Скоро ще ни венчаят, уважаема. Скоро ще станете моя съпруга. — Лицето му отново се озари от усмивка.

Графската дъщеря Алис и имението Елфгар бяха награда за дългогодишната вярна служба на Ролф към неговия крал.

Само преди седмица, когато Ролф се върна от битката, окървавен и изтощен, Уилям гневно се разхождаше напред-назад в палатката си. Кралят също беше запотен и изморен от сражението, в което норманите бяха освободили Йорк от саксонците и бяха отблъснали датчаните към брега и корабите им. Брадатото му лице беше напрегнато и кораво и Ролф знаеше причината.

— Носиш ли новини? — попита Уилям Завоевателят.

— Саксонците са прогонени, месир.

Погледите им се срещнаха.

— А проклетите предатели? — попита мрачно Уилям.

— Не намерихме нито следа от Едуин и Моркар — отговори кратко Ролф.

В палатката бяха останали само епископ Одо, братът на Уилям, и Роджър Монтгомъри, един от най-могъщите благородници в кралството.

— Вярвам, че този път няма да проявите милост, месир — обади се Одо.

При тази открита забележка на Одо за позорното минало, Ролф и Роджър Монтгомъри потрепериха. При Хейстингс Едуин и Моркар не бяха вдигнали оръжие срещу Уилям, тъй като бяха отслабени след нападението на норвежкия крал. Двамата присъстваха на коронясването на Уилям, положиха клетва за вярност пред новия крал и дори последваха кралската свита в Нормандия, след като югът на Англия беше подсигурен. Едуин притежаваше големи имения в Мерсия и получи около една трета от Англия; на Моркар бяха приписани няколко области в Нортумбрия. Освен това на Едуин беше обещана красивата Изолда, дъщерята на Уилям. Не само Ролф, но и повечето нормански военачалници бяха изразили недоволството и подозренията си относно неимоверното увеличаване на силата и влиянието на опасните саксонски графове.

В крайна сметка Уилям се бе отметнал от думата си и не беше дал дъщеря си на Едуин. Братята се върнаха в родината си гневни и жадни за отмъщение.

Година по-късно двамата братя въоръжиха целия север срещу Уилям Завоевателя и стигнаха чак до Йорк. Ролф взе участие в битката за Йорк, но много скоро след това беше повикан в Уелс, за да потуши избухналите размирици. След претърпяното поражение Едуин и Моркар отново положиха клетва за вярност пред краля, но този път Уилям настани в областите им свои верни и предани васали, построи кралски крепости и установи там нормански гарнизони.

Преди време двамата северноанглийски благородници отново вдигнаха въстание, този път едновременно с нападението на датчаните. Ролф изпитваше сериозни съмнения в случайната едновременност на двете нападения. И това въстание беше потушено, но графовете успяха да избягат. Този път обаче кралят нямаше да прояви милост към предателите. Йорк беше разрушен и опожарен, стотици смели нормали бяха паднали под мечовете на врага.

— Никога вече! — изгърмя Уилям. — Тези саксонски предатели ще увиснат на бесилката даже това да е последното, което ще направя в живота си! — Той се обърна рязко към Ролф: — Вашето място е в Йорк! — разпореди енергично той.

Ролф не позволи на присъстващите да забележат стъписването му. Какво щеше да стане с имотите в Съсекс и Кент, които му бяха присъдени след битката при Хейстингс за проявената смелост и вярната служба? Като четвърти и последен син на стария граф Дьо Варен той беше постъпил като наемник при Уилям — единствения му шанс да завоюва слава и земя. Титлата на граф Дьо Варен и всички земи в Нормандия наследи първородният син Жан. Вторият брат стана свещеник. Третият, Уилям, стана собственик на няколко малки имения в Нормандия, но също последва Завоевателя в Англия. След Хейстингс кралят го дари с Лейвс, а Ролф получи Брамбър, Монтгомъри — Арундел, Одо — Дувър, Уилям Фрицосбърн стана собственик на остров Уайт. Шепата верни васали наложи новия ред в графствата Съсекс и Кент. През тази година Ролф не се върна в Нормандия, защото имаше достатъчно работа по укрепването на границите си. За първи път във вече двадесет и осемгодишния си живот той разполагаше със собствена земя и можеше да подсигури бъдещия си син с наследство. Като всички васали, последвали Уилям в Англия — все едно дали от чувство за дълг, или от жажда за богатство, — той знаеше, че тази страна предлага почти неограничени възможности.