Бренда Джойс - Завоевателят

Изгорената нива не предлагаше прикритие и Сейдри се приведе колкото може повече. Можеше само да се моли да не я открият зад стърчащите руини на селските колиби. Наоколо не се виждаше жива душа. Селяните бяха побягнали към Елфгар, а може би и на изток, към съседното село Латъм. Тя се мушна между две наблизо разположени колиби, но преди да навлезе в овъглените зеленчукови лехи зад тях, инстинктът й подсказа, че не е сама.

Чуха се стонове.

Сейдри се подчини на инстинкта си и хукна да бяга. Тя беше лечителка, тук имаше ранен човек, който се нуждаеше от помощта й. Зави зад ъгъла и отново чу стоновете. Твърде късно осъзна заблудата си. Това не беше стон на ранен, а пъшкане от физическа наслада.

Тя замръзна на мястото си и в същия миг видя двойката.

Сейдри позна Бет, пищна тъмнокоса вдовица. Пълните й бели бедра бяха разтворени, ръцете й бяха вкопчени в широките рамене на мъжа, който беше легнал върху нея. Бет въртеше хълбоците си, той я пронизваше с мощни тласъци.

Норманинът. Сейдри стоеше като вцепенена, неспособна да се раздвижи. Той беше само по жакет, панталонът му беше свален до коленете. Опрял ръце в земята, той се вдигаше и спускаше като могъщ жребец. В един момент спря и Сейдри видя члена му, огромен, червен и блестящ от влага. После отново се потопи в утробата на жената. Тялото на Бет се разтърси от силни тръпки, тя извика гърлено. Виковете се повториха и мъжът изпъшка задавено. Сейдри видя ясно лицето му, разкривено от дива жажда. Той се сгърчи като от удар и рухна върху изнемощялата слугиня.

Сейдри усети как кръвта зашумя в ушите й. Стана й ясно, че двамата много скоро ще се окопитят и ще я забележат. Отдръпна се назад, неспособна да откъсне очи от двойката. Изведнъж мъжът вдигна глава и погледите им се срещнаха.

Сейдри хукна да бяга.

Знаеше, че той я преследва. Близостта му беше заплашителна като надигаща се буря. Тя не измина и десет крачки, когато той изскочи зад гърба й, хвърли я на земята и падна тежко отгоре й. Сейдри изпищя. Ръцете му стиснаха гръдния й кош като железни пръстени, притиснаха се болезнено в пълните й гърди. Устата му беше на тила й, съвсем близо до ухото. Горещият му дъх опари кожата й.

— Пак ли шпионираш? — изпъшка той.

Сейдри искаше да пищи, искаше да плаче. Искаше да се обърне и да му издере очите. Съпротивата й беше ожесточена. Мъжът разхлаби хватката си дотолкова, че тя да може да се обърне, но я задържа между бедрата си като в клещи. Сейдри посегна да издере очите му, но той сграбчи ръцете й и притисна тялото й към пулсиращите си слабини.

Тя вдигна глава, за да захапе ръката му. Ала преди да е успяла да забие зъби в плътта му, той изруга, изви ръцете й на гърба и я притисна още по-силно до себе си. Тя изкрещя гневно, усети как членът му се втвърди при допира с тялото й и се опита да го ухапе по рамото. Той сграбчи дебелата плитка на тила й и издърпа главата й назад. Тя беше пленница в неестествено изкривена поза, притисната до мускулестото му тяло, плитката й беше в ръката му. От гърлото й се изтръгна задавен стон.

— Престани да се съпротивляваш — изръмжа мъжът. — Или, кълна се в бога, ще те взема още тук и сега!

Сейдри се скова.

Той дишаше тежко.

— Как мина покрай Гай?

— Той заспа — отговори задъхано тя.

В сините очи блесна подозрение.

— Гай? Той никога не заспива, когато е на стража.

— Този път обаче заспа — повтори упорито тя.

Очите му се впиха в нейните, продължиха към устата. Сейдри се разтрепери.

— Не. — Живият спомен за езика му, толкова горещ и мокър в устата й, й причини гадене.

Ъглите на устата му се извиха подигравателно.

— Дали ще казваш не и когато станеш моя съпруга?

— Винаги!

Мъжът се изсмя горчиво, освободи я и скочи на крака. Застана над нея и проговори заплашително:

— Не мисля.

— Мислете, каквото си щете.

— Ти имаш езика на вещица — или на усойница.

— Според други хора езикът ми е сладък като мед.

Очите му блеснаха.

— Според кого?

— Според онези, които уважавам… и обичам.

— За кого си сладка като мед?

Тя вирна упорито брадичка.

— Това не ви засяга!

— Все едно — проговори след кратка пауза Ролф. — Скоро ще ме засяга лично, и ще сложа край на нахалството ти.

Сейдри с мъка преглътна хапливата забележка, която напираше на устните й. Той я дръпна грубо да се изправи, тя изруга и се изтръгна от силните му ръце.

— Усойница — промърмори като на себе си той.

— Върнете се при вашата курва — изсъска вбесено тя.