Бренда Джойс - Пътуване към рая

— Добре, Уелш, подкарай тези коне — извика той, като се опитваше да забрави за Миранда.

Но Миранда не можеше да забрави за него. Всичко, за което можеше да мисли в момента бе златистата му, блестяща и гола плът, изпъната и със стегнати мускули. Лицето й отново поруменя. И той имаше всички тези тъмни косми — това бе неприлично! Тя преглътна сухо и чу Браг да пъшка, докато леля й успокоително я потупваше по рамото.

Миранда не знаеше какво й става. Погледна го над ветрилото. Стоеше едва ли не точно зад него и нов приток на ален цвят заля лицето й. Той се бе навел, раменете и ръцете му бяха залепени за задния край на дилижанса, докато го буташе напред с цялото си тяло. Гърбът се бе набраздил от усилията му. Задникът и бедрата му се бяха изопнали под меката, прилепнала еленова кожа, която само го подчертаваше, сякаш бе гол. Този път тя не можеше да отмести очи.

— Миранда! — извика леля й. — Престани да зяпаш капитан Браг!

Миранда се изчерви и бързо сведе поглед. Тя се засрами, че леля й я хвана да го гледа и още повече, задето й се скара за това достатъчно високо, та да чуят Уелш и Браг. Но още докато стоеше, забила поглед в земята, тя чу Браг да пъшка отново — гърлен, животински звук, който накара тялото й да зажадува топло, сладостно, странно. Отново вдигна очи и ги спря върху огромното му, пленително тяло и този път видя, че дилижансът тръгна напред.

— Миранда! Какво ти става! Какво те е прихванало? — Леля й бе изумена и ужасена.

Като нададе вик, Миранда изпусна ветрилото си и се втурна в гората, точно когато Браг се обърна, за да я погледне. Израз на веселие и разбиране се появи на лицето му, когато той се облегна на дилижанса, а от тялото му се лееше пот.

— Сър, трябва да ви кажа, че никога…

— Вече ми казахте — прекъсна я Браг. Той не бе в настроение да слуша някоя фригидна английска вдовица — пуританка да му чете конско. — Изгубихме време. Да тръгваме. — Той се изправи.

— Миранда? — извика леля й към гората. — Миранда? Готови сме да потегляме. Миранда?

Браг взе ризата си. Щяха да стигнат Начиточес точно преди стъмване, ако тръгнеха сега. Но точно сега това бе само малка, незначителна мисъл. Исусе! Миранда почти бе припаднала при вида на мъжки гърди! Тя бе толкова невинна…

А Джон, най-добрият му приятел и кръвен брат, щеше да отнеме тази невинност и да я промени. Този факт го накара да изпита непонятен гняв.

Нямаше и следа от Миранда и тя не бе отвърнала на виковете на леля си. Браг се разтревожи. Сега пък какво! Да не би глупавото момиче да се е блъснато в някое дърво и да е загубило съзнание от удара? Или нещо по-лошо?

— Защо не отговаря? О, боже, ако нещо й се е случило…

— Спокойно, лейди Холкум — рече Браг. — Ей сега ще я намеря. — Той тръгна през гората в посоката, в която бе избягала Миранда.

Поддържаше бързо темпо, докато с лекота я следваше все по-навътре в гората. Следенето беше едно от нещата, с които апахите се справяха най-добре. Тя бе оставила пътека, широка цяла миля, сякаш я бе отбелязала с панделка. Фасулска работа. Намери я свита на топка на земята, обгърнала коленете си с ръце под една папрат.

— Миранда! — сега го заля раздразнение, след като видя, че е в безопасност. — Задържаш ни.

Тя вдигна поглед, избърса очи и той осъзна, че е плакала. Странно, неразгадаемо чувство го обзе — непозната нежност. Той клекна до нея, но тя не искаше да го погледне в очите и той виждаше само дългите й, гъсти и черни мигли върху насълзените бузи:

— Защо плачеш? — попита той тихо. Не можа да познае гласа си. Инстинктивно сложи двете си ръце върху раменете й. Тя се отдръпна и скочи на крака.

— Нищо ми няма — рече тя, като нехайно избърса лицето си, което отново порозовяваше.

— Не, нещо не е наред — рече той, този път малко по-остро. Толкова ли я обиждаше допирът му? Или я отвращаваше? Той се смрази при последната мисъл.

— Толкова се срамувам — прошепна тя, като погледна към него. Очите й бяха влажни и за миг се приковаха право в неговите. Тя поруменя още повече и погледът й се спусна върху гърдите му. Устата й леко се разтвори.

Обзе го чувство на триумф и той се ухили.

— Да чувстваш желание към някой мъж не е нещо срамно — рече й той нехайно. Как можеше да си помисли, че тя го намира за отблъскващ? Все пак тя бе жена и сега очите й я издаваха. Браг бе очарован. Искаше му се да се поперчи пред нея — отново да свали ризата си и да я притисне срещу голите си гърди. Да я прегърне и да я гали…

Миранда възкликна и очите й се разшириха. Тя се отдръпна от него.