Бренда Джойс - Пътуване към рая

И което е по-лошо, той се засмя.

— Значи мишлето имало и зъби — рече той ухилен, докато се отдалечаваше.

Обидата я накара да се вцепени още повече. За такава ли я смяташе — обикновена, сива, свенлива мишка? Този човек непрекъснато я обиждаше, още откакто се запознаха — държеше се с нея като с някаква евтина уличница, а сега я наричаше мишка — това беше прекалено!

— Извинете, капитан Браг. Кога мога да се изкъпя?

Браг я зяпна изненадан, а после се ухили, като си я представи гола в потока долу.

— Ами по всяко време, мадам. Потокът е ей там. — Той посочи сред дърветата. Току-що бяха построили лагера си за нощувка, след като пропътуваха още един дълъг, тежък ден.

Виолетовите й очи се разшириха и тя възкликна.

— В потока?

Той се засмя.

— Нали не сте очаквали, че ще мъкна и една хубава пиринчена вана за вас, мадам? — Той тръгна да си върви, но после рязко се обърна. — Ако смятате да се къпете — рече той, този път без усмивка и със сериозен вид, — трябва първо да ми кажете.

Миранда не можеше да повярва на чутото и отиде до леля си, която седеше уморено и си търкаше гърба.

— Лельо Елизабет! Капитан Браг току-що ми каза, че ще се къпем в потока!

— Няма да правим нищо подобно — отвърна леля й мрачно. — А още по-малко пък ти — добави тя.

— Естествено! — възкликна Миранда. — Je voudrais… mon Dieu 4 4 Ще видя… Боже мой! (фр.) — Б.пр. Толкова съм мръсна. Вече съм се вмирисала!

Леля й я потупа по рамото.

— Не обръщай внимание, мила. От това, което дочух, след няколко дни ще сме в Начиточес и там ще има място за нощувка.

— Няколко дни! — въздъхна Миранда. — Май просто ще трябва да свикна с това. Но така ми се иска да можех да се изкъпя в потока!

— Миранда!

Миранда прехапа устни. Тя никога не бе стояла нечиста през нито един ден в живота си. Чистотата бе богоугодна. Тя се изправи.

— Е, ще сляза до потока и ще си измия лицето, ръцете и всичко друго, което мога. Ще дойдеш ли с мен?

— Лягам си, скъпа. Горките ми кокали трябва да си починат.

— Добре ли си? — Миранда се разтревожи. След само два дена път леля й изглеждаше изпита и бледа.

— Да, върви. Почакай! Безопасно ли е?

— Капитанът ми каза, че мога да използвам потока. Предполагам, че няма от какво да се боя. — Тя вдигна рамене по френски маниер и после си взе чисти дрехи. Спря се до Уелш, докато той разбъркваше боба — отново боб! — и му каза къде отива. Той кимна.

Миранда взе със себе си дрехите си, гъба, кърпа и един ароматизиран сапун и колебливо се запъти към потока, който минаваше край лагера. Тя се спъваше в оголени коренища и скали. Внезапно усетила нечий поглед върху себе си, тя се обърна, за да види как Уелш я наблюдава с неприкрит мъжки интерес. Той веднага се извърна. Миранда се изчерви. Не знаеше какво точно значи този поглед, но много я смути. Боже мили, по пътя изобщо нямаше уединение! След като стигна до потока, тя тръгна по брега, докато се изгуби от поглед.

Тук беше толкова хубаво, помисли си замечтано Миранда. Почти призрачно в сумрака. Във въздуха се носеше аромата на шибой и на нещо друго, което не можеше да разпознае. Тя разкопча тъмнозеления си жакет и го свали за пръв път през този ден. Надзърна през рамо, но наоколо нямаше жива душа. Искаше да махне и затворената догоре блуза, за да може да измие ръцете, гърдите и шията си, но това щеше да е скандално. Вместо това тя реши да разкопчее само горните шест копчета и да навие ръкавите си до лактите. Изми си ръцете, горната част на гърдите, подмишниците (без да сваля ризата, естествено!), шията и лицето си. Почувства се много по-добре.

Миранда се поколеба. Хвърли още един бърз поглед през рамо, но естествено никой не я гледаше. Вдигна тежката си муселинена пола до коленете, като се намръщи при мисълта какво ще се случи, ако леля й изникне в този момент. Внимателно нави надолу чорапите си и ги махна, като набързо уми стъпалата, глезените, прасците и коленете си. После си сложи пак чорапите, закопча жартиерите, обу си ботушките от шевро, изправи се и се обърна.

Браг се усмихна.

— Свърши ли?

Миранда стоеше неподвижна като хванат в капан заек, а сърцето й щеше да се пръсне.

— От колко време гледаш? — успя да попита тя сковано с пламнало лице.

Браг премести пистолета в ръката си и сви рамене, но една широка усмивка се разля по лицето му.

— Имаш много красиви крака — каза той спокойно. — Но…

Миранда пристъпи три крачки към него и го зашлеви с всичка сила.

— Ти минаваш всякакви граници! — извика тя. — Откакто се запознахме, ти само ме обиждаш и се държиш с мен като с някоя евтина уличница! Как смееш да ме шпионираш, докато се къпя?