Бренда Джойс - Пътуване към рая

— О! Vous etes impossible! Bete! Sauvage! Vous etesfou. Stupide! Vous retrouves… voiis m’en pensez… ohhli! 5 5 Вие сте невъзможен! Звяр! Дивак! Вие сте луд! Глупак! Вие ме мислите… смятате ме за… (фр.) — Б.пр.

Браг се ухили. Той нямаше представа какво му казва тя, но френският й бе очарователен. Когато говореше английски, акцентът й изглеждаше изцяло британски и чак като мина на френски, той се сети, че е наполовина французойка. Но нямаше съмнение какво изразяват думите й.

— Времето си тече, принцесо — рече той през смях. Хвана я за ръката, още преди тя да се усети. — Хайде.

Той я задърпа след себе си, като ясно усещаше яростната напрегнатост на тялото й. Може би тя дори не знае какво чувства, помисли си той, заслепен от наслада. Сигурно дори не разпознава желанието си към мен. Той самодоволно се зарадва от откритието на деня. Внезапно осъзна, че началното й привличане не означава нищо в голямата рамка на нещата.

Той пусна ръката й намръщен и крачките му станаха по-големи. Все пак Миранда беше табу. Долу ръцете — тя щеше да се омъжи за Джон. Защо тази мисъл му бе толкова омразна? Това не беше негова работа! Или най-малкото той трябваше да се радва за приятеля си, който често му бе признавал, че е самотен и че има желание за жена и семейство. Браг бе мрачен, като стигнаха до дилижанса.

Останалата част от пътя до Начиточес мина за Миранда като в сън. Тя бе много разстроена. Главата й се въртеше и умът й препускаше безспирно. Леля й седеше мълчалива и й беше много ядосана. Уелш бе мрачен и за пръв път не продумваше и думица. Браг, сякаш за да покаже колко е недоволен от всички тях, яздеше много пред дилижанса. Миранда не спираше да се взира в гърба му. По някаква непонятна причина, всичко, което можеше да види, когато го погледнеше, беше голата му, мускулеста плът. Няколко пъти той внезапно погледна през рамо, а погледът му бе горещ и твърд, за да улови нейния. Тя се изчервяваше и бързо отместваше очи, но, разбира се, беше твърде късно.

Какво й ставаше? Тя не разбираше защо пулсът й бие яростно в ушите й и защо не спира да си представя широките му, окосмени гърди или стройният му, мощен гръб. Накрая реши, че този ден е била силно шокирана и че интересът й е естествено любопитство. Винаги бе жадна за знания и с нетърпение научаваше всичко ново, запомняше всичко видяно, а никога преди не беше виждала голо мъжко тяло. Това, на което бе станала свидетел днес бе нов урок. Сега знаеше нещо за разликата между мъжете и жените. Мъжете бяха не само по-големи и по-силни, но и имаха страшно различна структура. Всички мъже ли изглеждаха като Браг?

Едва ли. Някои мъже бяха дебели, други изнежени или контета. Браг бе силен като скала. Тя потрепери. Мислите й бяха почти похотливи. Всъщност тя изпитваше нерационален подтик да го докосне, да пипне голата му кожа. Дали ще е мека и гладка? Или…

Миранда спря потока на мислите си, като усети как по лицето й отново изби топлина. Тя осъзна, че отново се е втренчила в гърба му, облечен в кожа и леля й прошепна „Миранда!“ много неодобрително. В този момент — за трети или четвърти път — със светкавично движение Браг обърна коня си настрани, така че погледът му срещна нейния. За един кратък, хипнотичен миг тя не можеше да откъсне поглед, не можеше дори да диша. Не можеше да преглътне, устата й беше напълно пресъхнала. Облиза устни, без дори да се усети.

Какво ли смята, че си мисля? Миранда се почувства много нещастна. Знаеше какво си мисли той. Арогантният грубиянин смяташе, че тя го намира за привлекателен. Как бе стигнал до това нелепо заключение? Всички мъже бяха ужасни зверове, както много добре знаеше, дори и баща й. Мъжете изнасилваха безпомощни жени като сестра Агнес. Тя не знаеше какво е това изнасилване, но знаеше, че боли страшно много и е унизително и насилствено. Бе се досетила сама, когато сестра Агнес й разказа за това — можеше да види неотминалата болка в очите й, дори след толкова години.

Миранда потрепери. Не, тя никога нямаше да сметне някой мъж за привлекателен, сигурна бе в това. Мъжете бяха различни от жените, груби и ръководени от долни инстинкти, като диви животни. Браг бе толкова различен. Начинът, по който я гледаше накара пулсът й да забие лудо от страх. Тя не знаеше какво означава този поглед, но знаеше, че е неприличен, нагъл и свързан с онова непроизносимо нещо, което правеха мъжете с жените. Тя отново потрепери и в същия момент неволно се зачуди какво е усещането от допира до кожата му.

— Лельо Елизабет?