Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

— Това е омагьосан кръг — възрази той.

— Ами осъди ме! — допих си сока. И бездруго не ми се пиеше. — Виж, Ървинг, сключихме сделка. Досието в замяна на статии за зомбитата. Ако смяташ да си нарушаваш обещанието, сделката отпада. Но ми кажи, че отпада. Нямам време да си седя тук и да си играя на въпроси и отговори.

— Няма да се оттегля от сделката. Дал съм дума — заяви той с толкова достолепие, колкото бе възможно в шумния бар.

— Ами, осветли ме тогава и нека се махам от Квартала, преди Господарят да ме хване.

Ървинг внезапно стана сериозен.

— Имаш проблеми, нали?

— Може би. Помогни ми, Ървинг! Моля те.

— Помогни й — каза Лутър.

Може би беше заради вълшебната думичка. Може би — заради надвисналия Лутър. Каквато и да бе причината, Ървинг кимна:

— Според колежката ми, той е сакат в инвалидна количка.

Кимнах. Колко съм дискретна.

— Харесва „сакати“ жени.

— Какво искаш да кажеш? — сетих се за Сисъли с празните очи.

— Слепи, инвалиди, с ампутации, квото ще да е, дъртият Хари ще се нахвърли на хапката.

— Глухи… — уточних.

— И това му е по специалността.

— Защо? — попитах. Ама какви умни въпроси задавам!

Ървинг сви рамене:

— Може да се чувства по-добре, защото и самият той е в плен на инвалидната количка. Колежката ми не знае защо е перверзник, но си е такъв.

— Какво друго ти каза за него?

— Никога не са го обвинявали в престъпление, но слуховете са наистина кофти. Подозират го във връзки с мафията, но няма доказателства. Просто слухове.

— Разкажи ми! — настоях.

— Една стара приятелка се опитвала да го съди за палимония 19 19 Palimony (англ.) — издръжка за съвместно съжителство без брак — Бел. пр. . Обаче изчезнала.

— Изчезнала да се чете „вероятно мъртва“ — уточних.

— Бинго.

Беше съвсем логично. Значи Гейнър е използвал Томи и Бруно за убийства и преди. Тоест, щеше да е по-лесно да им даде заповед и втори път. Или пък Гейнър им бе заповядвал много пъти, просто така и не са го хванали?

— И какво толкова прави за мафията, че да заслужи правото на двама телохранители?

— О, значи си се срещала със специалиста му по сигурността.

Кимнах.

— Колежката ми ще си умре от кеф да поговорите.

— Нали не си й споменал за мен?

— Да ти приличам на доносник? — Ървинг ми се ухили.

Пропуснах закачката покрай ушите си.

— Та какво общо има с мафията?

— Помага им да перат пари, или поне така се подозира.

— Няма доказателства? — полюбопитствах.

— Никакви — Ървинг ми се стори нещастен.

Лутър поклати глава и изтърси цигарата си в пепелника. Пепел падна и по плота. Той я забърса с безупречната си кърпа.

— Изглежда ми лош тип, Анита. Безплатен съвет остави го на мира, мътните го взели.

Добър съвет. За нещастие, неизпълним.

— Не мисля, че той ще ме остави на мира!

— Няма да питам и не искам да знам…

Някой на бара трескаво махаше за второ питие. Лутър се понесе нататък. Виждах целия бар в голямото огледало, поставено на стената отзад. Виждах дори и вратата, без да се налага да се обръщам. Беше удобно и уютно.

— Аз обаче ще те питам — намеси се Ървинг, — защото искам да знам!

Само поклатих глава.

— Знам нещо, което ти не знаеш — додаде той.

— А искам ли да го знам?

Репортерът закима толкова трескаво, че рошавата му коса щръкна. Въздъхнах.

— Разкажи ми!

— Ти първа.

Стигаше ми толкова.

— Споделих всичко, което имах предвид за днес, Ървинг. Ето го досието. Ще го прегледам. Ти просто ми спестяваш известно време. Точно сега обаче за мен времето може да се окаже важно…

— О, стига де, попиляваш цялата радост от това човек да бъде осведомен репортер! — Той се престори, че ще повърне.

— Просто ми кажи, Ървинг, иначе ще прибягна до насилие!

Приятелят ми почти се засмя. Не мисля, че ми повярва. А би трябвало.

— Добре, добре! — вместо букет цветя с жест на фокусник измъкна иззад гърба си снимка.

Беше черно-бяла. Жена на около двадесет, с дълга кестенява коса с модерна подстрижка, с точно толкова гел по нея, че да изглежда твърда. Беше хубава. Не я познавах. Очевидно не позираше специално за снимката. Беше твърде обикновена, а и на лицето й имаше изражение на човек, който не знае, че го снимат.

— Коя е тя?

— Допреди пет месеца му е била приятелка — уточни Ървинг.

— Значи е… с недъзи? — Втренчих се в красивото, прямо лице. Няма как да отгатнеш по снимките.

— Уанда с инвалидната количка.

Втренчих се в Ървинг. Усещах как очите ми се ококорват.