Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

— Значи се навърташ около „Мъртвеца Дейв“, за да намериш информация?

— Точно така.

— Вампирите няма да говорят с теб. Приличаш на човек.

— Благодаря за комплимента! — ухили се Ървинг. С теб обаче ще говорят, Анита! Знаеш ли кой е новият Господар? Дали може да се срещна с него… или с нея? Да взема интервю?

— Исусе, Ървинг, нямаш ли си достатъчно проблеми и без да се забъркваш с този вампирски крал?

— Значи е мъж.

— Това беше просто обрат на речта — възразих.

— Знаеш нещо! Знам, че знаеш!

— Това, което знам е, че не би желал да привличаш вниманието на вампир-повелител. Те са зли, Ървинг!

— И самите вампири се опитват да се издигнат сред каймака на обществото. Искат позитивна популярност. Едно интервю за това какво възнамерява да прави Господарят с вампирското общество. Представата му за бъдещето. Ще е много спретнатичко и приповдигнато. Никакви шеги за трупове. Без сензации. Чиста журналистика!

— Аха, да бе. На страница с вкусно заглавийце: ГОСПОДАРЯТ ВАМПИР НА СЕЙНТ ЛУИС ПРОГОВАРЯ!

— Мда, би било страхотно!

— Пак си се надишал с печатарско мастило, Ървинг!

— Ще ти дам всичко за Гейнър, което намеря. Снимки.

— И откъде знаеш, че имаш снимки? — попитах.

Той се взря в мен, налагайки внимателно безизразна маска на облото си, сладко лице.

— Ти разпозна името, малък кучи с…

— Тцъ-тцъ, Анита! Помогни ми да взема интервю от Господаря на града. Ще ти дам всичко, което поискаш!

— Аз ще ти предоставя серия статии за зомбитата. Цветни снимки на гниещи зомбита, Ървинг! Ще продават вестника!

— Без интервю с Господаря?

— Ако имаш късмет — без! — съгласих се.

— По дяволите.

— Може ли да получа досието на Гейнър?

Ървинг кимна.

— Ще го събера — и ме погледна. — Все още искам да се видим при „Мъртвеца Дейв“. Може пък, ако ти си наоколо, някой вампир да ме заговори…

— Ървинг, няма да станеш по-мил на вампирите, ако те видят с техен законен екзекутор!

— Те още ли те наричат Екзекуторката?

— Да, а имам и доста други прякори.

— Добре, досието на Гейнър в замяна на участие в следващата ти вампирска екзекуция?

— Не — отвърнах.

— Ах, Анита…

— Не.

Той разпери широко ръце:

— Добре де, беше просто предложение. Би излязла страхотна статия!

— Не се нуждая от публичност, Ървинг, не и от този тип във всеки случай.

Той кимна:

— Аха, така си е. Е, ще се видим в „Мъртвеца Дейв“ след два часа.

— Нека е час. Ще ми се да изляза от Квартала преди здрач.

— Да не би някой да те е взел на мушка? Искам да кажа, не бих желал да излагам на опасност живота ти, Блейк! — той се ухили. — Снесла си ми толкова първи страници! Не бих искал да те загубя!

— Благодаря за загрижеността. Не, не са ме взели на мушка. Поне доколкото знам.

— Не ми прозвуча много уверено…

Втренчих се във върколака. Зачудих се дали да му кажа, че новият Господар на града ми е пратил дузина бели рози и покана за танци. Отказах му. На секретаря ми имаше съобщение и покана за официален прием. Изтрих го. Поне засега Господарят се държеше като истински дворцов джентълмен отпреди няколко века. Но нямаше да продължи дълго. Жан-Клод не е човек, който приема леко пораженията.

Не споделих с Ървинг. Нямаше нужда да научава.

— Ще се видим в „Мъртвеца“ след час. Трябва да изтичам до вкъщи да се преоблека.

— Сега, като го спомена, май никога досега не съм те виждал в рокля…

— Бях на погребение днес.

— По работа или на близък човек?

— На близък — отвърнах.

— Моите съболезнования в такъв случай!

Свих рамене.

— Трябва да тръгвам, за да ми стигне времето да се преоблека и да дойда на срещата. Благодаря, Ървинг!

— Това не е услуга, Блейк! Ще те накарам да си платиш с онези статии за зомбитата!

Въздъхнах. Въртяха ми се пози от рода на „Прегърни онзи труп!“. Но новият закон се нуждаеше от обществена подкрепа. Колкото повече хора научеха за ужаса, толкова по-голям шанс имахме да го приемат. На практика Ървинг ми правеше услуга. Нямаше нужда обаче да го осведомявам за това.

Излязох в сумрака на тъмния офис. Помахах, без да се обръщам. Исках да съблека роклята и да се намъкна в нещо, което може да скрие пистолет. Щом щях да ходя в Кървавия квартал, имах нужда от оръжие.

„Мъртвецът Дейв“ се намира в онази част от Сейнт Луис, която носи две имена. Любезното: Крайречният квартал. Грубото: Кървавият квартал. Това е най-горещото вампирско търговско сборище в града. Голяма туристическа атракция. Вампирите наистина вкараха Сейнт Луис сред екскурзионните забележителности. Човек би могъл да си помисли, че планините Озарк, с най-добрите места за риболов в страната, симфоничния оркестър, мюзикълите на нивото на Бродуей или например Ботаническите градини ще са достатъчни за целта, но не. Предполагам, че е трудно да се съревноваваш с немъртвите. Знам, че на мен поне ми е трудно.