Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

— Не знам какво друго може да е. Според мен трябва да постъпваме така, сякаш виновникът е зомби. Така поне има откъде да започнем и какво да търсим.

— Ако не е зомби, няма да си имаме и понятие — съгласи се ченгето.

— Точно така.

Той се усмихна, но не беше доволен.

— Надявам се да си права, Анита!

— Аз също — кимнах.

— Ако е дошло оттук, можеш ли да намериш гроба му?

— Може би.

— Може би ли?

— Да, може би. Вдигането на мъртви не е като науката, Долф. Понякога мога да усетя мъртъвците под земята. Неспокойни са. Да позная откога са мъртви, без да гледам камъка. Понякога не мога… — свих рамене.

— Ще ти помогнем, доколкото е възможно.

— Ще трябва да изчакам до смрачаване. Силите ми… са по-големи на тъмно.

— Това е след няколко часа. Можеш ли да направиш нещо сега?

Позамислих се.

— Не. Съжалявам, но не мога.

— Добре. Ще се върнеш ли тук довечера?

— Аха.

— Кога точно? Ще пратя хората си.

— Не знам по кое време. А и не знам колко ще трае. Може да се въртя тук с часове и да не намеря нищо.

— Или?

— Или пък да намеря самия звяр.

— Значи ще ти трябва подкрепление, просто за всеки случай!

Кимнах:

— Съгласна съм, но куршумите дори ако са сребърни, не вършат работа.

— А какво тогава?

— Огнепръскачки с напалм, каквито изтребителите използват за тунелите на гулите — обясних.

— Това не е стандартно въоръжение.

— Ами повикай екип изтребители, да се навъртат в готовност наоколо.

— Добра идея! — Долф си я записа.

— Искам една услуга — обадих се. — Той вдигна глава:

— Каква?

— Питър Бърк е бил убит, застрелян е. Брат му ме помоли да проверя какво е постигнала полицията по случая.

— Знаеш, че не можем да издаваме информация току-тъй.

— Знам, но ако успееш да научиш фактите, аз ще кажа на Джон Бърк само толкова, колкото да поддържам интереса му.

— Ти май се разбираш добре с всичките ни заподозрени — предположи Долф.

— Аха.

— Е, ще поразпитам в „Убийства“. Знаеш ли под чия юрисдикция е бил намерен?

Поклатих глава:

— Не, но мога да разбера. Тъкмо ще имам извинение пак да поговоря с Бърк.

— Каза, че бил заподозрян за убийство в Ню Орлиънс?

— Ахъм — съгласих се.

— И че може да е сторил това… — Долф махна към чаршафа.

— Мда.

— Пази си гърба, Анита!

— Винаги внимавам.

— Обади ми се колкото се може по-рано тази вечер. Не искам хората ми да седят и да кълчат пръсти срещу заплащане за извънреден труд.

— Ще звънна щом мога. Трябва да отложа трима клиенти само за да имам време да дойда…

Бърт нямаше да остане доволен. Денят тепърва започваше.

— Защо не е изяло повече от момчето? — попита Долф.

— Не знам — отвърнах.

Той кимна.

— Добре, значи ще се видим довечера.

— Предай на Лусил много поздрави от мен. Тя как се справя с дипломната си работа?

— Почти е приключила. Все ще успее, преди най-малкият да си вземе инженерната диплома.

— Страхотно!

Чаршафът запляска под порива на топлия вятър. Струйка пот потече по челото ми. Безсмислените ми теми бяха на свършване.

— Ще се видим после — казах и тръгнах по склона. Спрях и се обърнах: — Долф?

— Да?

— Досега не бях чувала за точно такова зомби. Може би става от гроба no-скоро като вампирите. Ако онези изтребители и подкреплението се въртят наоколо след здрач, нищо чудно да го спипате как се вдига от гроба и да успеете да го претрепете.

— Колко е вероятно?

— Не особено, но е възможно — уточних.

— Не знам как ще обясня извънредния труд, но ще се справя.

— Ще дойда веднага щом мога.

— Че какво по-важно може да има от това? — изуми се Долф.

Усмихнах се.

— Нищо, което би пожелал да научиш.

— Хайде, опитай!

Поклатих глава. Той кимна.

— Довечера, колкото се може по-рано.

— Колкото се може — съгласих се.

Детектив Пери ме изпрати. Може би от учтивост, може би просто искаше да се махне от corpus delicti 17 17 Съвкупност от признаците, които характеризират едно престъпление; буквално — местопрестъпление (лат.) — Бел. пр. . Не го виня.

— Как е жена ти, детектив?

— Чакаме първото бебе след месец.

Усмихнах му се:

— Не знаех. Моите поздравления!

— Благодаря! — Внезапно лицето му се помрачи и между тъмните му очи се очерта бръчка. — Смяташ ли, че ще открием тази твар, преди да убие отново?

— Надявам се — отвърнах.

— И какъв е шансът?

Какво искаше — успокоение или истината? Истината.

— Нямам ни най-малка представа.

— Надявах се, че няма да го кажеш.