Виктор Пелевин - Мителшпил

— Обещавам — прошепна в отговор Люся.

— Обещай ми, че няма да станеш и да си отидеш, каквото и да ти кажа. Обещай ми.

— Обещавам ти, разбира се.

— Ти не забеляза ли в мен нещо необичайно?

— Ами не. Само милиционерски думи употребяваш много. Знаеш ли, дори и да работиш за тях — какво общо имам аз.

— А освен това? Нищо ли?

— Ами нищо.

— Е добре… Не, не мога. Целуни ме… Ето така. Знаеш ли каква бях преди?

— Господи, че има ли значение?

— Не, аз не в този смисъл. Слушала ли си някога за транссекс? За операции по промяна на пола?

Люся усети как изведнъж я връхлетя страх — дори по-силен, отколкото в автобуса, и отново мъчително я заболяха гърдите. Тя се отдръпна от Нели.

— Аха, слушала си. Значи така — бързо и разкъсано зашепна Нели, — само ме изслушай до края. Преди аз бях мъж, казвах се Василий, Василий Цирук. Секретар на районния комитет на комсомола. Ходех, нали знаеш, в костюм с жилетка и вратовръзка, все разни събрания водех… Персонални дела… Дневни редове всякакви, протоколи… И така, разбираш ли, прибирам се към къщи, а там по пътя имаше валутен ресторант, коли, жени като теб, всички се смеят — а аз вървя в тая шибана жилетка, със значката и мустаците, и с чантата в ръка, а те се смеят, и сядат в колите, в колите… Е, мисля си, нищо… Ще набера партиен стаж, после току-виж стана инструктор в градския комитет — имах всички данни… Ще погуляя, мислех си, не само в такива ресторанти — по целия свят… И тогава, разбираш ли, отидох на някаква вечер на палестинската дружба, а там Авада Али, пиян арабин, ми хвърли чаша чай в лицето… А в райкома питат — как така на вас, Цирук, ви хвърлят чаши в лицето? Във вашето кой знае защо хвърлят, а в нашето — не? И — наказание с вписване в личното дело. Едва не полудях, а после чета в „Литературная газета“, че имало такъв човек, професор Вишневский, който прави операции — за онези, значи, педалите — само не си мисли, че аз също… Аз бях без склонности. Просто четох, че той инжектира разни хормони, и се изменя психиката, а на мен ми бе трудно именно със старата психика. Накратко, продадох стария си „Москвич“, и легнах — шест операции подред, боцкаха ме с хормони без край. И ето преди година излязох от клиниката, косата вече ми беше пораснала, и всичко е някак друго — вървя по улицата, а наоколо преспи, както някога памукът около елхата… После сякаш свикнах. А неотдавна почна да ми се струва, че всички ме гледат и разбират всичко за мен. И ето, срещнах те теб, и си помислих — хайде да проверя, жена ли съм или… Люся, ти какво?

Люся се бе дръпнала настрани и седеше до стената, притискайки колене с две ръце към гърдите си. За известно време настъпи тишина.

— Противна съм ти, нали? — прошепна Нели. — Противна ли съм ти?

— Мустаци значи — каза Люся и отметна падналия на лицето й кичур. — А може би помниш, имаше заместник по организационната работа? Андрей Павлов? Наричаха го още Гнидата?

— Помня — учудено каза Нели.

— Ходеше бира да ти купува? А после ти му заби персонално дело за нагледната агитация? Когато на агиттаблото бяха нарисували Ленин с ръкавици, а Дзержински без сянка?

— А ти откъде… Гнида? Ти ли си?!

— И прякора ти го измисли — защо? Защото те гледах в устата, всяка вечер до единайсет преписвах протоколи от събранията? Господи, всичко можеше по друг начин да… Знаеш ли за какво си мечтая вече втора година? Да мина покрай твоя райком на мерцедес „500“ — и Цирук, тоест ти, да минава оттам с татарските си мустачки и чантата с протоколи от събрания — и само да го погледна от задната седалка, в очите, и погледът да се плъзне нататък, по стената… Да не го забележа. Разбираш ли?

— Андрон, ама това не аз… Нали в партбюрото Шерстеневич каза, че отговаря замът по организационната работа… Какъв скандал беше — най- старият в района член на партията направо откачи, хуят сбръчкан, когато видя твойто табло. Отиде за кефир… Не, Андрон, наистина — ти ли си?

Люся изтри устни с чаршафа.

— Имаш ли водка?

— Имам спирт — каза Нели, ставайки от леглото, — ей сега.

Прикривайки се с измачкания чаршаф, тя изтича в кухнята, оттам се чу дрънчене на съдове; нещо стъклено падна и се счупи. Люся се прокашля и плю на килима, а после още веднъж старателно изтри устни с чаршафа.

След минута Нели се върна с две наполовина пълни шестоъгълни чаши.

— Дръж… От райкома са… Не знам дори как да се обръщам към теб…

— Ами както преди — Гнида — каза Люся и в очите й блеснаха сълзи.

— Забрави това. Ти направо като жена… Давай. За срещата.