Майкъл Периш - Змията в рая

— Хей, вие! — извика на хората си. — Дръжте го! Хванете го…!

Мат се носеше устремно към горящата клада. В гърдите му сърцето му биеше до пръсване. Дано не е закъснял…

Монасите, които се бяха събрали около мястото на жертвоприношението, се стъписаха. Мат позна Маатин, който го беше излъгал и преднамерено примамил в капан, и се закле, че ще го накара да си плати.

Останалите монаси, които бяха заобиколили огъня с диво ръмжене бързо се насочиха към Мат. В ръцете им изведнъж се оказаха лъскави ками — очевидно законът за оръжията не се отнасяше за тях самите…

— По дяволите! — изруга Мат. Тогава първият монах стигна до него.

Мат беше обучаван на близък бой — това му спаси живота. Наведе се, избягна атаката на съществото от ордена и го преметна през себе си.

Другите двама забулени го нападнаха едновременно. Мат светкавично избягна ръката с ножа на единия и я сграбчи, докато десният му крак се изстреля нагоре, описа тесен кръг и с всичка сила се стовари върху долната челюст на другия нападател.

Бликна зелена кръв. Монахът се строполи с приглушен вик и подобно на фалшивата Аруула се превърна в едно от онези отвратителни влечуги. С потрепване остана да лежи на земята.

Другият монах нададе яростен рев, измъкна се от хватката на Мат, за да го нападне отново. Мат беше предвидил това. Острата кама на нападателя пропусна целта си и юмрукът на бившия пилот излетя, краката на монаха се подкосиха.

Мъжът се преви и докато падаше, Мат му отне камата. Друг нападател идваше към него, размахваше лъскавото си оръжие.

Мат хвана камата в лявата си ръка и имитира атака, с намерение в последния миг да прехвърли оръжието си в другата. Противникът му остана незащитен — и камата на Мат се заби с унищожителна сила в гърлото му.

Отново бликна фонтан от зелена кръв и още преди убитият да се стовари на земята, се превърна в отвратително влечуго.

Тълпата по трибуните закрещя, когато видя какво стана с монасите. Настана объркване, паника.

Мат стигна най-сетне до кладата. Нямаше никакво време за губене. Безстрашно се засили и се приземи направо сред пламъците. За миг го обгърна унищожителна горещина, после премина огнената стена.

— Маддракс — прошепна немощно Аруула. Кожата й вече се беше зачервила обезпокоително, но в изцапаното със сажди лице се четеше неизказано облекчение.

Мат не загуби нито секунда. С един удар на камата разряза връзките й. Бързо метна Аруула на рамо и отново скочи през морето от ярки пламъци, за да се приземи в черната пепел на арената. Под тежестта на жената приклекна и се претърколи.

— Умри, невернико!

Мат още лежеше на земята, когато видя как някаква тъмна сянка се понесе към него — Маатин. Камата на мнимия монах лъсна на слънцето, преди да се стовари със страхотна сила.

Очите на пилота се разшириха. Светкавично се претърколи настрани. Камата се заби с пращене в земята, на педя от главата на Мат. Маатин неволно изръмжа.

Още преди въображаемият монах да успее да извади острието отново от земята, Мат го прониза. Улучи гърдите на Маатин. Онзи се отдръпна с болезнен вик, притисна с ръка раната, от която капеше зелена кръв.

Матю скочи на крака, стисна по-здраво дръжката на камата си. Въпреки изтощението си Аруула изтича до обезглавената твар, взе оръжието й и се притече на помощ на спътника си.

Демонична усмивка пробяга по лицето на монаха — и в следващия момент в него настъпи отвратителна метаморфоза.

Човешките му черти изчезнаха, отстъпиха място на онези на влечугото, чиято глава беше покрита с мятащи зелени отблясъци рогови люспи, от които капеше жълта течност. И тялото му се промени, превърна се в туловище на вървящ изправен, но тънък като змия алигатор.

„А сега — прозвуча в съзнанието на Мат и Аруула — и двамата ще умрете.“

— Почакай, проклет урод — изръмжа Матю.

Влечугото нападаше. Движеше се светкавично бързо, сякаш се рееше над земята. Аруула нададе див боен вик и се приведе, когато подобната на камшик опашка се стрелна към нея.

Мат имитира атака, тогава скочи, описа елегантно кълбо и обезвреди защитата на създанието. Камата му се стрелна напред и разпори надлъжно незащитения корем на влечугото.

Викът, който прокънтя в главата на Мат, беше ужасен. Буен поток от зелен жизнен сок се изля върху покритата с пепел земя на арената. Създанието се препъна, притискайки раната с острите си лапи. Мат и Аруула скочиха едновременно, сграбчиха голямото колкото човек влечуго и го метнаха в бушуващите пламъци.