Майкъл Периш - Змията в рая

Аруула, която все още стоеше на откритото място, го видя да идва. Измери го с пронизващ поглед, който сякаш проникваше до мозъка на костите му.

— Не искаш ли да си вървиш? — изръмжа тя. — Е, добре даде ти се шанс…

И тогава цветът на очите й се промени, превърна се в наситено, лъскаво черно.

Мат се спря ужасен. Какво ли ставаше тук?

В следващия миг Аруула го нападна. Зъбеше се, ръмжеше като хищно животно и изведнъж в ръцете й се оказа кама с извито острие. С яростно съскане се нахвърли върху Маддракс с готово за удар оръжие. Черните й очи блестяха животински.

— Боже мой, какво…?

Мат се метна инстинктивно настрана, едва избягна смъртоносния удар на камата. Падна в ниската трева, претърколи се и отново беше на крака — нито секунда по-рано.

Аруула се изви светкавично, използва засилването си за повторна атака. Този път тънкото острие се стрелна направо към гърлото на Мат, който по рефлекс се отдръпна назад. Това му спаси живота. Десницата му се вдигна светкавично и стисна ръката с ножа на противничката. Но Аруула прояви свръхчовешки сили.

От гърлото й се изплъзна ужасяващо, нечовешко ръмжене. Сграбчи Мат, без много церемонии го вдигна, и го хвърли като ненужна играчка. Той чу как костите му изпращяха, когато се стовари на земята.

Зашеметен, отново се опита да се изправи на крака, но Аруула не му даде възможност да го направи. Нападна го още докато се беше свил на земята, хвърли се към него с голата кама. Мат се опита да избегне удара и усети пронизваща болка, когато острието прободе лявото му рамо.

Избълва някакво проклятие, светкавично сви лакът и немилостиво го стовари в челюстта на Аруула. Жената воин се препъна и Мат използва възможността, която му се предложи.

Бързо отскочи напред, елиминира защитата й и я преметна през рамо. Беше много по-тежка, отколкото очакваше. Сякаш носеше допълнителни оловни тежести. Мускулите на Матю се опънаха до скъсване, но все пак някак си успя да я прехвърли през себе си.

Аруула изкрещя яростно, когато размаха ръце във въздуха. Приземи се твърдо по корем и се стовари направо върху голото острие, което държеше в ръцете си.

Претърколи се с нечовешки писък и Мат видя ужасен дръжката на камата да стърчи от тялото й. Бликна кръв.

— О, не! — каза задъхвайки се той. Какво беше направил…?

Бързо отиде при нея, коленичи и видя как червената кръв, която обагряше туниката й, изведнъж се превърна в слуз, която хвърляше зеленикави отблясъци!

В следващия момент се осъществи отвратителна метаморфоза. Замръзналото лице на Аруула се напука като счупено стъкло и същевременно започна да се топи.

Продължи само едно мигновение и тогава Мат видя отвратителната муцуна на създание, което изглеждаше като получовек и полувлечуго.

И остатъкът от тялото на Аруула се промени — ръцете се покриха със смарагдовозелени рогови люспи, краката й се изкривиха в дълги лапи, които напомняха за гигантска игуана.

Мат ужасено се отдръпна и скочи. Загледа се втренчено в създанието, в чиито гърди, които единствено не бяха защитени от рогови люспи, стърчеше окървавената кама. Навсякъде по земята имаше зелена слуз, която под влиянието на слънчевите лъчи бързо се изпаряваше.

Мат почувства как вътрешно се сгърчи. Стомахът му се бунтуваше и за малко не повърна.

Коя ли беше тази отвратителна твар? Или, по точно казано, какво беше? Как успя да го накара да повярва, че пред него стои Аруула?

Вгледа се в безжизнените очи на влечугото, опита се да проумее какво се бе случило. Предпазливо се озърна, за да види дали някой не е наблюдавал борбата, но очевидно не е имало свидетели.

Мат бързо се наведе, рязко издърпа камата от мъртвото същество. Чу се отчетлив мляскащ шум, когато острието се отдели от трупа. По него беше полепнал зеленикав жизнен сок.

Избърса камата в тревата, опита се да размисли разумно. Имаше право — това място беше обгърнато в мрачна тайна. Трябваше да се опита да намери Аруула — истинската Аруула, а не някакво измамно подобие, с което го залъгваха.

Щеше да я открие, па дори и да се наложеше да опре ножа до гърлото на Маатин.

Маатин… Каква ли е неговата тайна? Мат си спомни картината, на която откри чертите на Маатин. Защо младият монах изглеждаше като персонаж от стара картина?

Не успя да продължи мисловната верига, защото в този миг чу думите.

Идваха до него на родния му език, заплетени и загадъчни. Звучаха странно дрезгаво и монотонно, сякаш идваха от някакъв прастар високоговорител, но Мат разбираше всяка отделна дума.