Майкъл Периш - Змията в рая

Тревогата на Мат се усили. Върна се вкъщи и реши там да чака Аруула. Ала когато дойде пладне и тя не се обади, Мат реши да потърси Маатин и да поиска обяснение от него.

Първо Лакан, сега и Аруула. Очевидно в Етера често се случваше хората да изчезват безследно.

Осведоми се от другите монаси къде се намира и най-сетне го намери на парадната улица, която представляваше входът за Етера. Тъкмо беше пристигнала нова група поклонници, които монахът запознаваше с правилата и обичаите на Светия град.

Мат видя израза на надежда и блаженство по лицата на новопристигналите — същият израз имаше и на лицето на Аруула, когато дойдоха преди два дни. А сега внезапно беше изчезнала.

Мат помоли Маатин за кратък разговор на четири очи. Когато монахът отказа и се опита да го отпрати с аргумента, че изпълнява длъжността си спрямо новите посетители, Мат без много церемонии го сграбчи и недотам нежно го изблъска настрана.

— Брате! — възмути се Маатин и отправи към Мат изпълнен с укор поглед. — Това е свещено място! Нетърпението ти е неуместно.

— Ако питаш мен — изръмжа Мат, когото в момента слабо го интересуваха морално-богословските възражения на монаха. — Търся Аруула. От тази сутрин изчезна безследно.

— И какво?

— Казах, че Аруула изчезна безследно — повтори Мат. Когато сутринта се събудих, вече я нямаше при мен.

— Тогава може би те е напуснала — предположи хладно монахът. — В Етера често се случва вярващи да стигнат до просветление и да си изберат друг начин на живот.

— Не и Аруула — каза Мат категорично. — Не е в нрава й. Дори и да беше така, не би офейкала тайно.

— Какво те кара да си толкова сигурен?

— Ами… — Мат се прекъсна. Искаше да каже, че са били щастливи заедно, че са водили изпълнен с вълнения и приключения живот, но тогава му хрумна, че през последните дни Аруула забележимо се беше променила. Беше очебийно, че не беше щастлива. Дали причината не се криеше у него…?

— Маддракс би трябвало да изпита вярата си — подхвърли идеята Маатин, като измери Мат с изпитателен поглед. — Трябва да бъде готов да приеме волята на Вудан и да прогони от сърцето си всяко съмнение.

— Ах, да — рече Мат със злобно ухилване. — И ако не успея да го сторя, тогава ще кацна на кладата ли?

— Кой ти е разказал за това? — попита остро монахът.

— Един поклонник — отвърна Мат, запазвайки пълно присъствие на духа. Всъщност искаше само да бъде по-саркастичен, а сега явно улучи право в целта. — Каза, че волята на Вудан била всички еретици и неверници да бъдат изгорени продължи той.

Маатин издържа на ледения поглед на Мат.

— Е, волята на Вудан е велика — каза. — Не е наша работа да я обсъждаме.

— А, така ли? — Мат сграбчи за яката човека от ордена и го дръпна към себе си. — Тогава сега ме чуй — изръмжа му. — На тази Земя съм от много по-дълго време, отколкото някой от вас може да си представи. Познавам цялата свинщина, вършена в старите времена, а вие сте на път да повторите всички грешки. Нищо не сте научили и не сте станали нито на йота подобри. Все още убивате в името божие! Не знам какво става на това място. Знам само, че тук нещо страшно смърди и аз ще го разкрия. Разбра ли ме?

— Не знам за какво говориш — отвърна хладно монахът.

— А, така ли? Тогава ми кажи, Маатин: Къде е Лакан? След пристигането ни вече не го видях. И къде е Аруула? Знам, че не ме е напуснала току-така. И тъй, къде е?

Монахът преглътна с усилие, изви се в яката хватка на Мат. За момент изразът на лицето му беше странно отнесен. После чертите му отново се проясниха.

— Слаба е вярата ти — констатира тъжно той. — Не мисля, че си достоен да останеш в Етера.

— И не мисля да го сторя — отвърна Мат. — Откровено казано, не ми е притрябвал вашият рай. Всичко, което искам, е Аруула.

— Тогава иди да я посетиш — отговори кратко монахът. Убеди се сам, че съм казал истината.

— Къде? — попита Мат.

— Твоята спътница беше призована от Вудан — отговори Маатин, — също като Лакан. Двамата постъпиха на служба при него, за да му принадлежат завинаги.

— Какво ще рече това?

— Лакан постъпи в нашия орден. Вече се готви да приеме посвещението си.

— А Аруула?

— Реши да постъпи в Дома на жените. Там ще я подготвят за служителка на Вудан и в бъдеще ще изпълнява длъжността си в къпалнята.

— Това не е истина!

— Понякога истината е болезнена, брате — отвърна сладникаво-патетично монахът, — трябва да се явиш пред нея. Аруула избра по-различен път от твоя.