Майкъл Периш - Змията в рая

Мат и Аруула също посетиха къпалнята, която им беше препоръчана от няколко други поклонници. Малко спокойствие и отмора нямаше да им се отразят зле.

Жената воин не се колеба дълго. Бързо смъкна туниката си и смело се хвърли с главата напред в един басейн. Голата й кожа блестеше като алабастър, преди да се потопи всред пръски в синята вода.

Останалите мъже и жени лудуваха наоколо като деца. Бяха безгрижни, без страх, мнозина — за пръв път през живота си. Онова, което оставаше зад стените на Етера, изглежда, отдавна го бяха забравили…

Мат свали дрехите си и скочи след Аруула. Мигът, когато се потопи и бе обгърнат от освежителната влага, му се стори истинско избавление. Изплува, после с Аруула се състезаваха по плуване, задяваха се и се смееха. Мат имаше усещането сякаш е юноша на плажа в Дейтън Бийч. Чувстваше се млад и щастлив. Малкото съмнения, които беше изпитвал, занапред бяха отмити от хладката вода.

Когато с Аруула излязоха от водата, бяха посрещнати от две дългокоси красавици, които пристъпиха към тях с предизвикателно поклащащи се гърди и им подадоха снежнобели кърпи. Избърсаха се, увиха кърпите около хълбоците си и бяха заведени от усмихващите се, но мълчаливи момичета при леглата за масаж.

Мат легна с готовност, отпусна се и остави красавицата да мачка напрегнатите му мускули. Аруула, която никога преди това не беше се подлагала на масаж, малко се поколеба. После и тя легна на твърдото легло, зачака скептично какво ще последва.

Стресна се, когато младата жена с дългата руса коса я докосна. Но в следващия момент уханието на етеричните масла стигна до носа й и го обласка. Дишаше дълбоко и си отпочиваше, наслаждаваше се на начина, по който нейната благодетелка плъзгаше опитните си ръце по гърба й.

— Човече — чу да казва Мат, — какъв живот…

Тя затвори очи. Пое съблазнителното благоухание с носа си, приятно галещата музика — с ушите си и заспа.

Когато отново се събуди, не можеше да каже колко време е минало. Отвори очи, с поглед настрани се увери, че Мат все още лежи до нея.

Тогава погледна надолу към проблясващата водна повърхност на басейна, видя собственото си отражение и това на младата жена, която я масажираше. Ала вместо прелестното като картина лице, обгърнато от руси къдрици, в огледалната вода Аруула зърна черна, люспеста демонска мутра!

Стресна се и размаха ръце. Младата жена, която я масажира, се отдръпна уплашено и загледа объркано.

— Всичко ли е наред? — попита Мат.

Аруула се изправи, разтри слепоочието си. Изведнъж почувства пулсираща болка в главата си.

— Няма нищо — излъга тя. — Само съм уморена, това е всичко.

— Напълно ли си сигурна? — Мат я измери с угрижен поглед.

— Сигурна съм. — Аруула кимна и от сърце си пожела наистина да беше толкова сигурна…

През цялата вечер Аруула почти не говореше. Откакто бяха в къпалнята, явно нещо я потискаше. Мат се питаше каква ли е причината.

Имаше чувството, че спътницата му е видяла нещо. Нещо, което я е уплашило и трайно е помрачило радостта й, че е намерила Етера.

На вечерята, която монасите раздаваха на един обществен площад недалеч от храма, отново бяха сервирани изискани лакомства, но Аруула явно нямаше апетит. Без настроение човъркаше бифтека от шасе, не преглътна нито хапка. Очевидно нещо много й тежеше на душата. Накрая Мат вече не издържа. Реши да я попита.

— Знаеш, че можеш да ми се довериш — каза той със сериозен тон.

Младата жена вдигна очи, отправи към него тъжен поглед. Накрая кимна.

— Тогава защо имаш тайни от мен? — поиска да разбере Мат.

— Нямам тайни от теб — увери го жената воин, но не я биваше като лъжец. Тъжно отпусна глава, втренчи се в чинията си.

— Какво има? — попита Мат. — Виждам, че нещо те потиска. Кажи ми, може би ще мога да ти помогна…

Варварката поклати глава. Умееше да оцени предложението на Мат, но никой не можеше да й помогне. Беше на път да загуби разума си, видя неща, които в действителност не съществуваха.

Е, тъй като мечтата на живота й се изпълни и намери Етера, явно желанието на Вудан беше тя да загуби разсъдъка си. Може би това беше цената, която трябваше да плати за дарбата, с която я бе удостоил…

Мат стисна устни. Виждаше, че нещо страшно терзае спътницата му, но не можеше да стигне до сърцето й.

Забеляза, че един друг вярващ, дребен брадат мъж с изпъкнали очи, я наблюдава подозрително от съседната маса.

— Има ли някакъв проблем? — осведоми се Мат.

— Тази вещица — каза поклонникът и посочи Аруула. — Тя е проблемът.