Майкъл Периш - Змията в рая

На кръстовищата имаше светофари, които вече не служеха за нищо. Мат видя огромни рекламни табла за продукти, които отдавна вече не можеше да се купят. Всичките тези неща отдавна, отдавна бяха загубили смисъл — и въпреки това бяха така добре запазени, че човек би си помислил, че изживява един хубав пролетен ден в 2012 година…

Районът, обграден с вала, беше огромен. Мат прецени, че заема около една пета от територията на някогашния град. Когато човек беше на улицата, съвсем нямаше чувството, че се намира зад висок като кула вал.

— Кой е натрупал тези стени? — осведоми се от Маатин.

— Това е дело на Вудан — отвърна монахът, докато спокойно направляваше каретата по асфалта. — Всичко това го е създал Вудан. Прострял е закрилящата си ръка над града, когато дошла Кристофлуу, и се погрижил никакви неверници да не оскверняват тази свещена земя. Най-после това е било и мястото, където е поставено новото начало на човешката история.

— С Адакс ли? — отгатна Мат.

— Така е. Той е бил праотецът на човечеството. Всички ние сме произлезли от него. А вие, които бяхте избрани, сте негови наследници.

Приближиха се до редица къщи, от чиито входове се стичаха тълпи вярващи. Махаха им с ръка и се смееха неудържимо, а Маатин им подхвърли няколко от плодовете, които караше на капрата на каретата. Вярващите улавяха плодовете във въздуха, лудуваха буйно наоколо — като деца.

Всъщност Мат не успя да види между тях никакви деца. Също и стари хора. Ако паметта не го лъжеше, и между последователите на Лакан нямаше нито деца, нито старци. Какво ли означава това?

Попита Маатин и монахът го удостои с един загадъчен поглед.

— Такава е волята на Вудан — обясни после. Явно богът беше удобен за всякакво обяснение. — Който иска да дойде в Етера, трябва да е готов за дълъг, а понякога и изпълнен с опасности поход. Вудан е милостив бог. Не иска да подлага на такива изпитания невръстни деца и старци. Затова не ги призовава при себе си.

— Разбирам — рече Мат.

Искаше да попита още нещо…, когато пред тях изведнъж се появи огромен строеж от бетон и стомана, който се издигаше на един хълм и изглеждаше като гигантска арена. Над него се разгръщаше шатровиден покрив от блестящо стъкло, до него стърчеше остатъкът от огромна някога кула.

Позна останките на мюнхенската телевизионна кула и стария олимпийски стадион. През 2006 година беше едно от местата, където се играеха мачовете на световното първенство по футбол, тъкмо в годината, когато Мат беше преместен на служба в Берлин. Гледа някои мачове по телевизията…

— Какво е това? — попита, въпреки че се досети за вероятността през последните столетия да са започнали да използват стадиона за по-различни цели.

— Това — отвърна гордо Маатин — е темпла вудан — храмът на Вудан. Жителите на Етера могат да се движат свободно навсякъде, само това свято място им е запретено. Това е и най-голямата сграда в града. На смъртните им е забранено да влизат незвани в нея. Позволено им е само когато Вудан ги повика.

— Когато ги повика ли? — Мат повдигна вежди.

— Естествено — обясни кротко Маатин. — Това е градът на Вудан. Понякога ни вика при себе си, за да ни предаде важни послания… законите си… волята си.

— И по какъв начин ни призовава? — попита Мат.

Маатин го дари с чистосърдечна усмивка.

— Имай търпение, брате — рече. — Когато му дойде времето, ще научиш.

— Аха — каза Мат, не разбирайки нищо и сега, както и преди. Колкото и да се радваше, че поне един град е оцелял след голямата катастрофа и колкото и да изглеждаше Етера като рай — нещо тук беше прекалено мистериозно и събуждаше у него неприятно чувство…

Следобед пристигнаха нови поклонници и Мат, Аруула и другите трябваше да напуснат квартирите си в старото кметство и да си потърсят нови жилища.

Избраха си къща, която имаше добър изглед към темпла вудан. Аруула искаше да бъде по възможност най-близо до своя бог, а Мат чувстваше, че огромният строеж го привлича по някакъв тайнствен начин. Предизвикваше у него някаква омая, която трудно можеше да си обясни.

Недалеч от стадиона имаше къпалня, някогашен закрит плувен басейн, зад чиито стъклени стени растяха буйно екзотични растения. Мнозина от поклонниците, които бяха пристигнали в Етера едва през последните дни, се отморяваха тук от напрежението на дългия поход. Плуваха в големите басейни, подлагаха се на обливания с топла вода или на масажи. Красиви млади жени, които не носеха върху телата си нищо друго освен фини, почти прозрачни туники, имаха грижата да глезят посетителите на къпалнята и да отгатват по очите им всяко тяхно желание.