Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

— Какво прави тя? — попита Навахо.

— Подписа показанията си — отвърна Арсе. — Поиска да остане няколко минути насаме с отец Феро, за да се сбогува. Вашите колеги не възразиха, така че ги оставих да си поговорят. Под наблюдение, разбира се.

Заместник-началникът погледна с подозрение първо Кварт, а после — адвоката.

— Говорят повече от три минути — каза той. — По-добре идете и я изведете.

— В килия ли ще затворите отец Феро? — попита Кварт.

— Тази нощ ще прекара в болничното отделение — отвърна Арсе с жест, който показваше, че трябва да благодарят на заместник-началника за това благоволение. — До решението на съдията утре.

Вратата отново се отвори и Грис Марсала беше изведена от един полицай с напечатани листа в ръцете. Монахинята изглеждаше отчаяна и изтощена. Носеше обичайните джинси и маратонки с дънково яке над синята й риза. На острата бяла светлина изглеждаше още по-уязвима, отколкото сутринта.

— Какво каза той? — попита Кварт.

Цяла вечност й отне да се обърне към свещеника, сякаш отначало не го беше познала.

— Нищо — каза тя с равен глас. — Казва, че го е убил и това е всичко.

— А вие не му вярвате?

Някъде от сградата се дочу приглушения шум на отварящи се и затварящи се врати. Грис Марсала погледна Кварт с безкрайно презрение в сините си очи.

След като адвокатът и монахинята си тръгнаха с такси, Навахо сякаш се отпусна. Мразя тези типове, призна той на Кварт. С всичките им номера за неприкосновеността на личността. Не мога да ги понасям, отче, а вашият крие повече фокуси от илюзионист в ръкава си. Щом Навахо се облекчи с това признание, прегледа листата, които колегата му беше донесъл и после ги подаде на свещеника.

— Ето копие от признанията. Това не е много прието, затова не казвайте на никого. Но вие и аз… — Навахо се усмихна.

— Иска ми се да можех да ви помогна повече в тази работа.

Кварт го погледна с благодарност.

— Вие ми помогнахте.

— Нямам предвид това. Да арестуваш свещеник за убийство… — Навахо се заигра притеснено с опашката си. — Нали, разбирате, това не ме кара да се чувствам много горд с работата си.

Кварт прегледа фотокопията, изписани на официален език. Дон Приамо Феро Ордас от Тормо в провинция Уеска, пристигнал в Севиля на тази и тази дата. Най-отдолу на последния лист се виждаше подписът на свещеника — тромава драскулка.

— Кажете ми как го е направил — каза Кварт.

Навахо посочи листата.

— Всичко, което ни каза, е тук. Останалото предположихме от въпросите, на които отказа да отговори. Бонафе е дошъл в църквата около осем или осем и половина. Вероятно е влязъл през ризницата. Отец Феро влязъл в църквата, за да я провери, преди да заключи, и попаднал на него.

— Той се опитваше да изнудва всички — каза Кварт.

— Може би това е била причината. Дали Бонафе е имал среща или е било просто случайност не знам, но енорийският свещеник казва, че го е убил и това е всичко. Не дава подробности, само казва, че после заключил вратата на ризницата и оставил Бонафе вътре.

— В изповедалнята?

Навахо поклати глава.

— Не иска да каже. Но моите хора успяха да възпроизведат случилото се. Бонафе сигурно е бил на скелето пред олтара, до статуята на Богородица. Отец Феро изглежда също се е качил там. — Навахо придружаваше обяснението си с обичайните движения на ръцете. — Скарали са се, сбили се или нещо подобно. Бонафе паднал или бил блъснат от пет метра височина. Наранил е ръката си, когато се опитал да се хване за скелето. На земята, тежко ранен, но все още жив, е пропълзял няколко метра и стигнал до изповедалнята. Там припаднал и умрял.

Пръстите, които изобразяваха Бонафе, сега лежаха неподвижни върху дланта на другата ръка, която представляваше изповедалнята. Кварт можеше лесно да си представи картината, но историята му се виждаше недостоверна и той сподели усещането си с Навахо.

Заместник-началникът отвърна на погледа му, без да трепне.

— Не съм съгласен — каза той най-накрая. — Като свещеник бихте искали да има друго обяснение. Моралният аспект не ви е по вкуса, разбирам. Но погледнете от моя гледна точка. — Той свали очилата си и ги вдигна към светлината. — Аз съм полицай и имам много малко съмнения. Имам доклада от лекаря и човек, макар и свещеник, който е напълно нормален и признава убийството. Както казваме тук: ако е бяло и е в бутилка, значи е мляко. Пълномаслено или не, както искате, но мляко.

— Добре. Вие знаете, че го е направил. Но аз трябва да знам как и защо.