Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

Картината беше странна — палубата на „Хубавица“, затрупана със счупени столове, светлините на Аренал над парапета, осветената Златна кула над акациите по реката. И Гавира, Макарена и той в полукръг около отец Феро, който не беше казал и дума. Старият свещеник се взираше в черната река, сякаш се намираше някъде много далеч.

Гавира пръв проговори. Спокоен и точен, той наметна сакото си. Без да отрича, че е отговорен, каза, че Перехил не е разбрал инструкциите му. Затова сега беше тук, за да се опита да поправи нещата, ако може. Беше готов да предложи на стария свещеник компенсация, която включваше разкъсването на Перехил на парченца, когато го пипне; но даде ясно да се разбере, че това не променя отношението му към църквата. Двете неща били напълно различни. Той млъкна, за да опипа подутата си буза и запали цигара.

— Това значи — добави той след минута размисъл, — че аз повече не участвам. — И това беше всичко, което каза.

После заговори Макарена, която разказа на стария свещеник подробно за всичко, което се беше случило след изчезването му. Отец Феро слушаше без никаква проява на чувства, дори когато тя му каза, че Онорато Бонафе е мъртъв и полицията подозира именно него в убийството. Това беше работа за Кварт. Отец Феро се обърна към него и зачака.

— Проблемът е — каза агентът на ИВД, — че нямате алиби.

На светлината на фенерчето очите на стария свещеник изглеждаха хлътнали и неразгадаеми.

— Защо трябва да имам алиби? — попита той.

— Времето на убийството — каза Кварт и се приведе, опрял лакти на коленете си — е между седем или седем и половина вечерта и девет. Зависи по кое време сте затворили църквата. Ако имате свидетели какво сте правили по това време, ще бъде чудесно. — Докато чакаше стария свещеник да отговори, той забеляза колко сурово е лицето му.

— Няма свидетели — каза отец Феро.

Изглежда не се притесняваше. Кварт и Гавира си размениха погледи. Банкерът остана мълчалив. Кварт въздъхна.

— Това усложнява нещата — каза той. — Макарена и аз можем да свидетелстваме, че пристигнахте в Каса дел Постиго малко след единадесет и че в държанието ви нямаше нищо подозрително. Грис Марсала може да потвърди, че всичко е било нормално до седем и половина. Предполагам, че първото, което полицията ще ви попита, е, как не сте видели Бонафе в изповедалнята. Но вие не сте влязъл в църквата, нали? Това е най-логичното обяснение. Имаме адвокат за вас и ви уверявам, че той ще поиска да потвърдите това.

— Защо?

Кварт го погледна раздразнено.

— Как да ви кажа? Защото това е най-достоверното обяснение. Ще бъде по-трудно да се докаже невинността ви, ако им кажете, че сте заключил църквата, знаейки, че в нея има мъртвец.

Отец Феро остана невъзмутим, все едно нямаше нищо общо с това. Кварт продължи да говори, като му напомни, че отдавна са минали времената, когато властите приемат думата на свещеника като Евангелието. Особено когато в неговата църква има труп. Но старецът не му обърна внимание, а просто гледаше ту към Макарена, ту към тъмната река.

— Кажете ми, какво е най-удобно за Рим? — попита отец Феро най-накрая.

Това беше последното, което Кварт очакваше да чуе. Обзе го нетърпение.

— Забравете за Рим. Не сте толкова важен. При всички случаи ще има скандал. Представете си свещеник, обвинен в убийство, при това в собствената му църква.

Отец Феро почеса брадичката си. Изглеждаше почти като човек, който се забавлява.

— Добре — каза той най-накрая. — Случилото се е удобно за всички. Вие се отървавате от църквата — каза той на Гавира, — а вие и Рим — на Кварт — от мен.

Макарена се изправи.

— Моля ви, не говорете така, дон Приамо — каза тя. — Има хора, които се нуждаят от тази църква и от вас. Аз имам нужда от вас. Херцогинята — също. — Тя погледна яростно съпруга си. — А утре е четвъртък.

За момент лицето на отец Феро се смекчи.

— Знам — отвърна той, — но нещата вече са извън моите ръце. Кажете ми нещо, отец Кварт. Вярвате ли, че съм невинен?

— Аз вярвам — каза Макарена, почти умолително.

Но очите на стария свещеник бяха приковани върху Кварт.

— Не знам — отговори му Кварт. — Наистина не знам. Но това няма значение. И вие сте свещеник като мен. Мой дълг е да ви помогна, доколкото мога.

Отец Феро изгледа странно Кварт — така, както никога досега не беше го гледал. Този път в очите му нямаше суровост, а нещо, което напомняше на благодарност. Брадичката му потрепери, но после той примигна, стисна зъби и изразът му отново стана враждебен.