Артуро Перес-Реверте: Севилското причастие

Свещеници, банкери, хакери, херцогини и мошеници — всички образи в този роман са измислени. Всяка прилика с действителни лица е плод на случайност. Истинска е само сцената. Никой не би могъл да измисли град като Севиля.

Хакерът проникна в централната система на Ватикана единадесет минути преди полунощ. Тридесет и пет секунди по-късно един от компютрите вдигна тревога. Бързите промени върху екрана проследяваха напредването на автоматичните процедури по сигурността. В един ъгъл се появиха буквите ХК и дежурният служител, йезуит, който вкарваше в компютъра данните от последното преброяване на населението в папската държава, телефонира на своя началник.

— В системата има хакер — каза той.

Отец Игнасио Ареги, също йезуит, излезе в коридора, като закопчаваше расото си и бързо измина петдесетте метра до компютърната зала. Беше слаб и костелив. Обувките му скърцаха, докато вървеше покрай фреските в мрачния коридор. Загледа се през прозореца към пустата Виа делла Типография и тъмната фасада на двореца Белведере, като си мърмореше. Събуждането по никое време за него беше по-голям проблем, отколкото хакерите в системата. Те влизаха в нея достатъчно често, но набезите им обикновено бяха безвредни. Обикновено не се опитваха да проникнат в секретните файлове и оставяха само бегли следи от присъствието си — съобщение или някой дребен вирус. Хакерите обичаха да привличат вниманието. Повечето от тях бяха момчета — тийнейджъри, които сърфираха из мрежата, търсейки някоя добре защитена система, която да пробият. Пристрастени към микрочипа компютърни наркомани, които се дрогираха, като се опитваха да проникнат в банка „Чейз Манхатън“ , Пентагона или Ватикана.

Дежурният свещеник беше отец Куи, пухкав млад йезуит-ирландец с очила. Наведен над клавиатурата, той се мръщеше, докато проследяваше хакера. Вдигна глава с облекчение, когато отец Ареги влезе вътре.

— Не знаете колко се радвам да ви видя, отче.

Началникът му се подпря с ръце на масата до него и се взря в синьо-червените икони, които проблясваха на екрана. Системата за автоматично търсене беше в постоянен контакт с неканения гост.

— Нещо сериозно ли е?

— Възможно е.

През последните две години имаше само един сериозен случай, когато хакер успя да им пробута една мултиплицираща се програма, която започна да се възпроизвежда в системата, докато не я разби. Обеззаразяването и възстановяването на мрежата беше струвало половин милион долара. Хакерът беше проследен след дълго и сложно издирване. Оказа се шестнадесетгодишно момче от малко село в Холандия. Другите сериозни опити да се разруши системата с вируси-убийци — на един мормон от Солт Лейк Сити, фундаменталистка ислямска организация със седалище в Истанбул и луд свещеник, който отричаше безбрачието — бяха предотвратени навреме, преди да причинят твърде много щети. Свещеникът-французин, който работеше през нощта на компютъра в дома за душевноболни, ги беше преследвал шест месеца и успя да зарази четиридесет и два файла с вирус, който пълнеше екраните с ругатни на латински.

Отец Ареги посочи курсора, който проблясваше в червено.

— Това ли е нашият хакер?

— Да.

— Как го нарече?

Винаги им даваха имена — това правеше идентифицирането и проследяването по-лесно. Някои от хакерите им бяха като стари приятели. Отец Куи посочи един ред на екрана.

— Висперас (Вечерня — (Б. р.)) — каза той, — заради времето, когато се появи. Беше първото нещо, което ми дойде наум.

На екрана се появяваха и изчезваха файлове. Отец Куи ги наблюдаваше съсредоточено. После премести курсора си върху една от тях и кликна два пъти. Сега, когато отговорността беше прехвърлена върху служител с по-висок сан, той се чувстваше по-спокоен, дори малко нетърпелив. Всеки хакер беше предзвикателство за неговите умения.

— Вътре е от десет минути — каза той и на отец Ареги му се стори, че долавя в тона му нотка на възхищение. — Отначало само разгледа възможните входове. После изведнъж се промуши. Вече знае начина. Трябва да ни е посещавал и преди.

— Какво мислиш, че търси?

Куи сви рамене.

— Не знам, но е много добър и е бърз. Използва три различни метода, за да преодолее защитата ни. Започна с използването на прости пермутации от имена на познати потребители, после опита имена от собствения ни речник и накрая списък от 432 пароли.