Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

Моля за благословията Ви в името на нашия Господ Исус Христос.“

— Това съобщение се е появило на персоналния компютър на папата — обясни монсиньор Спада, когато Кварт свърши четенето. — Анонимно.

— Анонимно — повтори Кварт.

Имаше навика да повтаря на глас някои думи, като кормчия, който потвърждава заповедите на капитана си. Сякаш даваше на себе си или на другите възможността да помислят върху това, което е било казано. На този свят някои думи, някои нареждания — понякога просто интонацията, нюансът или усмивката — можеха да бъдат необратими.

— Натрапникът — продължаваше архиепископът — хитро скрил точното си местоположение. Но нашите разследвания потвърдиха, че съобщението е изпратено от Севиля, от компютър с модем.

Кварт бавно препречете писмото.

— Споменава се за църква, която…

Той прекъсна и зачака някой да довърши изречението вместо него. Това, което следваше звучеше твърде нелепо, за да бъде изговорено на глас.

— Да — каза Спада, — църква, която убива, за да се защити.

— Ужасно — обади се Ивашкевич, без да уточни дали говори за съобщението или за църквата.

Архиепископът продължи.

— Това е вярно, проверихме го. Църквата съществува. — Той хвърли бърз поглед към кардинала, после прокара пръста си по ръба на ножа за писма. — Открихме също и две необичайни и неприятни събития.

Кварт остави документа на бюрото. Архиепископът го погледна така, сякаш писмото беше опасно за пипане. Кардинал Ивашкевич взе листа, сгъна го и го мушна в джоба си. После се обърна към Кварт.

— Искаме да отидете в Севиля и да откриете кой е изпратил това.

Той стоеше толкова близко, че Кварт почти можеше да подуши дъха му. Близостта беше неприятна, но той кръстоса очи с кардинала за няколко секунди. После, като полагаше усилие да не отстъпи назад, хвърли поглед през рамото му към Спада, който за миг се усмихна, благодарен, че Кварт демонстрира лоялността си.

— Когато негово преосвещенство казва ние — обясни архиепископът — той говори не само за себе си и мен, но, разбира се, и за волята на Светия отец.

— Която е божия воля — добави Ивашкевич, почти предизвикателно. Той все още седеше твърде близо до Кварт и твърдите му черни очи блестяха.

— Която, разбира се, е божията воля — каза монсиньор Спада, без да позволи и най-лек намек за ирония да се промъкне в гласа му.

Въпреки положението си, директорът на ИВД знаеше докъде може да стигне и погледът му съдържаше предупреждение към подчинения, че и двамата плуват в опасни води.

— Разбирам — отвърна Кварт и като погледна отново кардинала в очите, кимна рязко.

Ивашкевич сякаш леко се отпусна. Зад него Спада одобрително наклони глава.

— Казах ви, че отец Кварт…

Полякът прекъсна архиепископа с вдигане на ръката, на която носеше кардиналския си пръстен.

— Да, знам. — Той хвърли на Кварт последен поглед и се върна обратно до прозореца. — Верен войник.

Тонът му беше отегчен и ироничен. Той се взря в дъжда, сякаш проблемът повече не го засягаше.

Спада остави ножа за писма на бюрото си, отвори едно чекмедже и извади дебела синя папка.

— Разкриването на автора на съобщението е само част от задачата ти — каза той. — Какво разбра за него от прочетеното?

— Може да е написано от свещеник — отвърна Кварт без колебание.

Помълча и добави:

— И той много вероятно е луд.

— Възможно е. — Спада отвори папката и запрелиства изрезките от вестници в нея. — Но е експерт по компютрите и това, което казва, е вярно. Църквата има проблеми. И предизвиква проблеми. През последните три месеца двама души са умрели там. Цялата работа мирише на скандал.

— Нещо повече — каза кардиналът, без да се обръща. Отново се беше превърнал в тъмна фигура на фона на сивата светлина на прозореца.

— Негово преосвещенство — обясни Спада — смята, че Инквизицията трябва да се намеси. — Той умишлено направи пауза. — Както едно време.

— Както едно време — повтори Кварт.

Той никога не беше харесвал методите на Братството. За миг видя лицето на Нелсън Корона, свещеник от бразилските бордеи, защитник на свободната теология. Кварт беше един от виновниците за смъртта му.

— Работата е там — продължаваше Спада, — че папата иска разследването да съответства на ситуацията. Смята, че ще бъде прекалено да намесва Инквизицията. Все едно да убие муха с оръдие. — Той замълча, после се обърна към Ивашкевич. — Или с огнехвъргачка.

— Ние вече не горим хора на кладата — каза кардиналът, все още загледан през прозореца. Очевидно съжаляваше за това.