Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

— Във всеки случай — обади се архиепископът, — беше решено засега — той наблегна на последната дума — разследването да се води от Института по външни дела. Само ако се появи по-сериозно доказателство, случаят ще бъде предаден официално в ръцете на Инквизицията.

— Напомням ти, братко во Христе, че Инквизицията не съществува от тридесет години — каза кардиналът.

— Прав сте. Простете ми, Ваше преосвещенство. Исках да кажа в ръцете на „Конгрегация за защита доктрината на вярата“.

Монсиньор Спада млъкна за миг. Погледът му, отправен към Кварт сякаш казваше: „Пази се от този поляк“. Когато отново проговори, тонът му беше сдържан и формален.

— Вие, отче Кварт, ще прекарате няколко дни в Севиля. Трябва да направите всичко възможно, за да откриете кой е изпратил съобщението. Свържете се с местните църковни власти. И преди всичко, провеждайте разследването благоразумно и дискретно. — Той сложи нова папка върху първата. — Тук е цялата информация, която имаме. Имате ли въпроси?

— Само един, монсиньор.

— Да?

— Светът е пълен с църкви, затрупани с проблеми и заплашени със скандал. Какво е особеното при тази?

Архиепископът погледна към Ивашкевич, но инквизиторът мълчеше. Спада се приведе над папките върху бюрото, сякаш търсеше точните думи.

— Предполагам — каза най-накрая той, — че е, защото Папата оценява труда, който си е дал хакерът.

— Не бих казал, че го оценява — каза отнесено Ивашкевич.

Спада сви рамене.

— Тогава нека кажем, че Негово светейшество е решил да отдели лично внимание на този въпрос.

— Въпреки наглостта на хакера — добави полякът.

— Да — каза архиепископът. — По някаква причина съобщението на персоналния му компютър е пробудило любопитството му. Иска да бъде информиран за случая.

— Да бъде информиран — повтори Кварт.

— Редовно.

— Трябва ли да се съобразявам с местния църковен глава в Севиля?

— Единственият ви началник в този случай е монсиньор Спада — каза кардиналът.

В този момент електричеството се включи. Огромният полилей освети стаята и накара диамантения кръст и пръстена на кардинала да заблестят, докато сочеше към директора на ИВД.

— Ще докладвате само и единствено на него.

Светлината леко смекчаваше ъгловатото му лице и размиваше строгата линия на тънките му, твърди устни. Устни, целували само одежди, камък и метал.

Кварт кимна.

— Да, Ваше преосвещенство. Но начело на севилската епархия е архиепископът. Какви са инструкциите ми по отношение на него?

Ивашкевич преплете ръце под златния си кръст и погледна към ноктите на палците си.

— Всички ние сме братя во Христе. Добрите отношения, дори сътрудничеството са за предпочитане. Но щом веднъж отидете там, ще бъдете освободен от обета си за послушание. Нунцият на Мадрид и местната архиепископия са получили инструкции.

Кварт се обърна към Спада.

— Може би негово преосвещенство не знае — каза той, — че архиепископът на Севиля не ме обича…

Преди две години несъгласието върху мерките за сигурност по време на посещението на папата в андалуската столица беше предизвикало вражда между Кварт и Негова светлост Акилино Корво, архиепископ на Севиля.

— Знаем за проблемите ви с монсиньор Корво — каза Ивашкевич, — но архиепископът е църковен служител. Той е способен да постави по-висшата цел над личната си неприязън.

— Ние всички сме част от Църквата на свети Петър — каза Спада и Кварт осъзна, че макар и Ивашкевич да е опасен играч от отбора, ИВД има силни позиции в този случай. Позволи ми да ги запазя такива, казваше изражението на началника му.

— Архиепископът на Севиля е бил информиран от учтивост — продължи полякът. — Но вие имате пълната власт да изисквате информацията, от която имате нужда и да използвате всички средства, които сметнете за необходими.

— Законни средства, разбира се — каза Спада.

Кварт се насили да не се усмихне.

Ивашкевич ги наблюдаваше и двамата.

— Точно така — каза той след малко. — Разбира се, законни средства. — Той докосна веждата си с пръст, сякаш казваше „Внимавайте с ученическите си игрички. Една грешка и ще ви пипна и двамата“. — Помнете, отче Кварт — продължи кардиналът, — че целта на вашата мисия е само да съберете информация. Трябва да останете напълно неутрален. В зависимост от това, което откриете, по-късно ще решим какво да предприемем. Засега, каквото и да откриете, трябва да избягвате всякаква публичност или скандал. С божията помощ, разбира се. — Той млъкна и отправи поглед към фреската на Тиренско море, като движеше глава настрани, сякаш четеше някакво тайно съобщение, записано там. — Помнете, че днес истината не винаги ни прави свободни. Става дума за истината, която става обществено достояние.