Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

Внезапно той царствено протегна ръката с пръстена към Кварт и се взря в него, свил устни, с тъмните си, пронизващи очи. Но Кварт беше от войниците, които сами избират своя предводител, затова почака секунда повече от необходимите, преди да падне на едно коляно и да целуне рубинения пръстен. Кардиналът вдигна два пръста и бавно направи над него кръстния знак — движение, което наподобяваше повече заплаха, отколкото благословия. После излезе от стаята.

Кварт издиша, изправи се и изтупа крачола, на който беше коленичил. После погледна въпросително към Спада.

— Какво мислиш? — попита директорът на ИВД. Отново беше взел ножа за писма и тревожно се усмихваше към вратата, през която беше излязъл Ивашкевич.

— Официално или неофициално, монсиньор?

— Неофициално.

— Не бих искал да попадна в ръцете му преди двеста-триста години… — каза Кварт.

Усмивката на Спада се разшири.

— Защо не? — попита той.

— Изглежда много суров човек.

— Суров? — Архиепископът отново погледна към вратата и Кварт видя как усмивката бавно изчезва от устните му. — Ако това не беше недопустимо спрямо един брат во Христе, бих казал, че Негово високопреосвещенство е абсолютен изверг.

Те слязоха заедно по каменните стъпала към Виа дел Белведере, където чакаше служебната кола на монсиньор Спада. Архиепископът имаше час при „Каваледжери и Синове“, недалеч от мястото, където живееше Кварт. Няколко столетия Каваледжери бяха шивачите на целия висш ешелон на курията, включително и на папата. Ателието им беше на Виа Систина, недалеч от Пиаца ди Спаня и архиепископът предложи за Кварт да го закара. Минаха през портата на Света Анна и видяха през замъглените прозорци как швейцарският патрул ги наблюдава внимателно. Кварт се усмихна развеселен — Спада не беше популярен сред швейцарците във Ватикана. Разследване на ИВД по повод слухове за предполагаем хомосексуализъм сред гвардейците беше завършило с освобождаването на няколко души от служба. И просто за да му минава времето, архиепископът от време на време режисираше невероятни случки, за да провери вътрешната сигурност. Вмъкна един от агентите си, цивилно облечен, във Ватикана. Човекът носеше шишенце с фалшива сярна киселина, предвидена за унищожението на фреската с разпването на свети Петър в Павловия параклис. Агентът се беше снимал на пейката пред нея, усмихнат от ухо до ухо. Спада предаде снимката, заедно с доста неприятна бележка, на полковника от швейцарския патрул. Това беше преди шест седмица и по този повод все още падаха глави.

— Наричаме го Висперас — каза Спада.

Колата зави надясно и после наляво, след като премина под сводовете на Порта Анджелика. Кварт погледна към шофьора, който беше отделен от тях със стъкло.

— Това ли е цялата информация, която имаш за него?

— Той може да е или да не е свещеник. И има достъп до компютър с модем.

— Възраст?

— Неизвестна.

— Ваше преосвещенство не ми дава много информация.

— Казвам ти каквото знам.

Фиагът се вля в движението на Виа делла Консилиационе. Дъждът беше спрял и небето на изток, над градините Пинчо, бавно се изясняваше. Кварт оправи ръбовете на панталоните си и погледна часовника си, въпреки че не го интересуваше особено колко е часът.

— Какво става в Севиля?

Спада изчака няколко секунди, преди да отговори, загледан в улицата с отсъстващ поглед.

— Има една барокова църква, „Богородица със сълзите“. Тя е малка, стара и разнебитена. Възстановяваха я, но парите свършили. Изглежда, е разположена на място с голямо историческо значение — Санта Крус.

— Познавам Санта Крус. Това е старият еврейски квартал, възстановен в началото на столетието. Много близо до катедралата и до двореца на архиепископа. — При мисълта за монсенъор Корво Кварт се намръщи. — Прекрасно място.

— Сигурно е така, защото заплахата църквата да се срути окончателно и спирането на възстановителните работи са пробудили доста силни чувства. Градският съвет иска да я отчужди, а една аристократична андалуска фамилия с връзки в една от банките, също е изкопала някакви ужасно стари правомощия.

Отминаха замъка Сант’Анджело и фиатът тръгна по Лунготевере към моста „Умберто I“. Кварт погледна сивокафявите стени, които според него символизираха светската страна на църквата, на която служеше. Представяше си как Климент VII, запретнал расото си, тича да търси спасение там, докато войниците на Карл Пети плячкосват Рим (Карл V, император на Свещената римска империя, нахлува с войските си в Рим през 1527 г., пленява папа Климент VII и го затваря в крепостта Сант’Анджело заради подкрепата, която папата оказва на неговия съперник — френския крал Франсоа I. — (Б. р.)). Memento mori. Помни, че си смъртен.