Артуро Перес-Реверте: Севилското причастие

След време Кварт научи и за съдбата на някои от другите участници в историята. Писмо от отец Оскар, изминало целия път от малко селце в Алмерия до Рим и после до Богота, го уведоми, че „Богородица със сълзите“ все още е отворена за поклонение и функционира като енорийска църква. Помощник-свещеникът беше добавил, че напълно е променил мнението си за Кварт.

Единствената новина за Панчо Гавира беше кратко съобщение във финансовата част на латиноамериканското издание на „Ел Паис“ за пенсионирането на Октавио Мачука от банка „Картухано“ в Севиля и назначението на нов председател на борда. Името беше непознато на Кварт. Статията споменаваше също оставката на Гавира като вицепрезидент и главен управител на банката.

Кварт получи и откъслечна информация за отец Феро. Присъдата беше непредумишлено убийство и свещеникът беше преместен от затворническата болница в дом за стари свещеници в севилската епархия. Беше все още там, с влошено здраве в края на същата зима, но според кратка учтива бележка от директора на дома в отговор на запитването на Кварт, едва ли щял да преживее месеца. Прекарвал дните си в стаята и не общувал с никого. Само нощем, когато времето било хубаво, излизал в градината, придружен от сестрата и мълчаливо седял на някоя пейка, вперил поглед в звездите.

За останалите хора, с чиито съдби пътят му су беше преплел в Севиля, Кварт не узна нищо. Те постепенно избледняха от паметта му заедно с призраците на Карлота Брунер и капитан Халок, които често го придружаваха при дългите му вечерни разходки из колониалния квартал на стара Богота. Изчезнаха всички — с едно изключение.

Той я видя само веднъж и никога ме се увери напълно, че е била тя. Това се случи малко по-късно. Кварт тъкмо беше преместен в един още по-отдалечен секретириат в Картахена и прелистваше местния вестник, когато попадна на статия за селското въстание в мексиканския щат Чиапас. Тя описваше живота в едно малко, отдалечено селце под контрола на партизаните. В местното училище група деца бяха фотографирани с учителката си. Снимката беше размазана и дори с помощта на лупа Кварт не можеше да бъде сигурен, но жената му изглеждаше много позната. Носете джинси и сивата й коса беше събрана в къса плитка; ръцете й почиваха върху раменете на учениците си и тя гледате предизвикателно обектива със студените си сини очи. Течи очи бяха последното, което Онорато Бонафе видя, преди да бъде поразен от Божия гняв.

© 1995 Артуро Перес-Реверте

© 2000 Мариана Александрова, превод от испански

Arturo Pérez-Reverte

La piel del tambor, 1995

Сканиране и разпознаване: Теодора, 2006

Публикация:

СЕВИЛСКОТО ПРИЧАСТИЕ. 2000. Изд. Еднорог, София. Роман. Превод: от исп. Мариана АЛЕКСАНДРОВА [La piel del tambor / Arturo Perez-Reverte]. Формат: 20 см. Страници: 432. Цена: 6.90 лв. ISBN 954-9745-21-Х

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2169]

Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45

„Докато премигнеш“ /лат./ — картина на Хуан Валдес Леал (1622–1690), алегория на краткостта на човешкия живот. — (Б. р.)