Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

— И какъв е вашият прякор?

— Настина ли искате да знаете? Против правилата е, но ще ви кажа, щом сте стигнал дотук, благодарение на Макарена. — Тя вдигна ръка с престорена гордост. — Аз съм кралицата на Юга.

Нещо ставаше на монитора и херцогинята прекъсна, за да натисне няколко клавиша. Дълъг текст със ситен шрифт се появи на екрана. Крус Брунер продължи.

— След това — каза тя — започнах да посещавам тайни уеб-сайтове в Интернет. Намерих си приятели. Много е забавно. Обменяш полезна информация, номера, игрички, вируси. Най-накрая се научих как да влизам във всички мрежи, да пътувам в чужбина, да крия входовете и изходите си, да влизам в защитени системи. Най-щастливият ми ден беше, когато проникнах в данъчното и си оправих сметката.

— Което е престъпление — каза дъщеря й укорително и явно не за първи път. — Когато разбрах, изтичах в кметството. Сметката ни беше платена до 2005 година. Трябваше да им кажа, че има грешка.

— Може и да е престъпление — съгласи се старата дама, — но оттук не изглежда така. Оттук нищо не изглежда като престъпление. — Тя се усмихна палаво на Кварт. — Това е най-хубавото. Сега — продължи тя — поддържам постоянен контакт с Майк и още двадесетина хакери. Повечето от тях вероятно са под двайсет години. Не знам възрастта, пола или истинските им имена, но имаме ужасно вълнуващи виртуални срещи на места като „Галери Лафайет“ в Париж, Имперския военен музей или клонове на „Конфедерацията на руските банки“. Което, между другото е толкова лесно, че и едно дете може да пробие кода и да промени сметките. „Конфедерацията“ се използва за тренажор от начинаещите хакери.

Тя беше Висперас, нямаше съмнение. Кварт си я представяше, свита пред компютъра. Нощ след нощ, изпълнени с пътуване през киберпространството и срещи с други самотни пътници. Неочаквани срещи, обмяна на информация и мечти, вълнението от разкриването на тайните и пресичането на границата към забраненото — тайно братство, за което времето, пространството, спомените, самотата, успехът или провалът нямаха значение; което си беше създало виртуален свят, в който всичко е възможно и нищо не е под удара на закона. Прекрасен начин за бягство, изпълнен с неограничени възможности. По свой собствен начин, Крус Брунер също се бунтуваше срещу Севиля, символизирана от красивия мъж на портрета в хола до картината на красивото младо момиче от Сулоага.

— Как проникнахте във Ватикана?

— Случайно. Един контакт в Рим — предполагам, че е семинарист или млад свещеник — се мотаеше из системата за удоволствие. Станахме приятели и той ми разкри два добри начина за влизане. Това беше преди шест или седем месеца.

Точно тогава положението на „Богородица със сълзите“ стана много сериозно. Нито архиепископът на Севиля, нито нунциатът в Мадрид щяха да обърнат внимание на отец Феро и ми хрумна, че това е добър начин да привлека вниманието на Рим.

— Казахте ли на отец Феро?

— Не, дори дъщеря ми не знаеше. Откри по-късно, когато съществуването на Висперас, както сте го нарекли, стана известно. — Старата дама произнесе името с явно задоволство. Кварт би искал да види лицата на негова Светлост Йежи Ивашкевич и монсиньор Спада, ако научат всичко това. — От начало мислех да оставя обикновено съобщение в централната система на Ватикана, като се надявах да попадне на необходимото място. Едва по-късно, когато открих начин да вляза, реших да проникна в компютъра на папата. Случайно попаднах на добре защитен файл, наречен INMAVAT и разбрах, че в него има нещо важно. Направих няколко опита да проникна в него, като използвах триковете, на които ме бяха научили приятелите ми хакери и една нощ успях. Една седмица посещавах INMAVAT, докато не разбрах за какво става дума. Намерих каквото ми трябваше, събрах амуниции и атакувах. Останалото знаете.

— Кой ми изпрати картичката?

— О, това ли? Аз, разбира се. Понеже бяхте тук, помислих си, че трябва да разберете и другата част от проблема. Качих се в Гълъбарника и намерих нещо подходящо в сандъка на Карлота. Беше малко смътно, но произведе желания ефект.

Кварт не успя да се въздържи и избухна в смях.

— А как влязохте в стаята ми?

Старата дама изглеждаше шокирана.

— Господи, не го направих лично! — каза тя. — Представяте ли си ме да тичам на пръсти по хотелските коридори? Използвах по-достоен метод. Прислужницата ми подкупи една келнерка. — Тя се обърна към дъщеря си. — Когато сте показали картичката на Макарена, тя веднаха разбрала, че съм аз. Но беше достатъчно мила да не ме издаде.