Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

— Готово! — каза тя и отново започна да пише. След малко натисна „Ентър“ и се облегна удовлетворена. Очите й, зачервени от взиране в екрана, блестяха злобно, когато най-накрая погледна дъщеря си и свещеника. — „Защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.“ — каза тя на Кварт. — Не е ли така, отче? Първа част на Писмата до солуняните, струва ми се 5:2.

Дъщеря й сложи ръка на рамото й и погледна Кварт. Възрастната дама наклони глава към нея.

— Ако знаех, че ще имам посещение по това време на нощта, щях да се подготвя — каза тя с непресторено съжаление и докосна перлената огърлица. — Но тъй като Макарена ви е довела, няма нищо. — Тя стисна ръката на дъщеря си. — Сега знаете моята тайна.

Кварт все още не можеше напълно да повярва. Погледна празните бутилки от кока-кола, купчината компютърни списания на английски и испански, ръководствата, които надничаха от отворените чекмеджета на писалището, кутиите с дискети. Крус и Макарена го наблюдаваха — едната развеселена, другата — мрачна. Той не можеше да отрече свидетелството на сетивата си — от това бюро една седемдесетгодишна стара дама беше подлудила Ватикана.

— Как го направихте? — попита той.

Крус Брунер дръпна ръката си и я плъзни по клавиатурата. Пиано, помисли си Кварт. Възрастните херцогини свирят на пиано, бродират и плетат дантели или се отдават на носталгия, а не се превръщат в хакери нощно време.

— Никога нямаше да се сетя — каза той.

— Че една малка стара дама може да разбира от всичко това? — Тя се изправи със замислено изражение. — Признавам, че е малко странно, но това е. Един ден просто погледнах от любопитство. Натиснах клавиш и видях, че на екрана става нещо. И че можеш да пътуваш до невероятни места и да правиш неща, за които не си и мечтал. — Тя се усмихна и лицето й внезапно се подмлади. — По-забавно е, отколкото да гледаш венецуелски сапунени опери по телевизията.

— Откога се занимавате с това?

— Не от много отдавна. Три-четири години. — Тя се обърна към дъщеря си, опитвайки се да си спомни по-точно. — Винаги съм била много любопитна — видя ли отпечатан ред, трябва да го прочета. Един ден Макарена купи компютър, за да работи с него. Когато излезе, седнах пред него омагьосана. Имаше една игра, малка топка за пинг-понг. Така научих как да действам с клавиатурата. Имам проблем със съня, както знаете, затова започнах да прекарвам по няколко часа на компютъра. Мисля, че съм се пристрастила.

— На нейната възраст — каза Макарена с обич.

— Да. — Старата херцогиня се обърна към Кварт, сякаш го подканваше да изрази неодобрението си. — Бях толкова любопитна, че започнах да чета всичко, което можех да намеря, за компютрите. Научих английски като дете, затова се записах на курсове чрез кореспонденция и се абонирах за компютърни списания. — Тя леко се изсмя и закри устата си с ръка, сякаш шокирана от самата себе си. — Здравето ми не е много добро, но за щастие умът ми все още е в ред. Станах нещо като експерт за много кратко време. А уверявам ви, на моята възраст това е ободряващо.

— Тя дори се влюби — каза Макарена.

Майка и дъщеря се засмяха. Кварт се чудеше дали и двете не са малко луди — всичко приличаше на нелепа шега. Или може би той полудяваше. Този град те побърква, каза си той. Хубаво е, че си тръгваш сега, преди да е станало твърде късно.

— Преувеличава — каза Крус Брунер. — Вече имах оборудването и софтуера и започнах да действам. И наистина имах виртуална любовна връзка. Една нощ влязох в компютъра на един хакер, младеж на 16 години. Ако можете да си видите лицето, отче. Никога не съм виждала някой да изглежда толкова шокиран.

— Не можете да очаквате от мен да приема това за нормално.

— Предполагам, че не. — Старата дама посочи към модема и купчината списания. — Представете си — каза тя — какво е за жена на почти 70 години да открие такъв свят. Моят приятел се наричаше Лудия Майк. Никога няма да чуя гласа на Майк, нито ще видя лицето му, но той ме разведе из целия този фантастичен свят. Имаше електронна дъска за обяви и така се свързах с други маниаци, често момчета, които прекарват часове наред в стаите си и влизат в чужди компютри.

Гласът й звучеше гордо, сякаш говореше за много елитен клуб. Кварт сигурно изглеждаше объркан, защото Макарена се усмихна и помоли майка си да му обясни за какво става дума.

Старата дама сложи ръка на клавиатурата.

— Просто хората разговарят и си пращат съобщения. Има и чат-румове. След извесно време можеш да достигнеш определена степен в света на хакерите. Когато за пръв път се обадиш, те питат за името и телефона. Ти не им даваш истинското име, а прякор и фалшив номер. Известна доза параноя е добро качество за един хакер.