Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

Кварт откри потвърждение в очите на Макарена. Погледна отново към екрана на компютъра.

— Кажете ми какво правите сега.

— О, това ли? Можете да го наречете разчистване на сметки. Не се тревожете. Този път няма нищо общо с Рим. Нещо по-близо до дома е. По-лично.

Кварт погледна. „Строго поверително“, прочете той. „Доклад за вътрешно разследване на сделката за П.Т. и други“. Имената на банка „Картухано“ и Панчо Гавира изпъкваха насред текста.

Някои от методите, използвани за прикриване на действителното положение са следните: френетично търсене на нови и скъпи източници на финансиране, двойно счетоводство и нарушение на банковите закони; както и рискове, които — ако очакваната продажба на „Пуерто Тарга“ на „Сън Кафер Али“ (според предварителни слухове на стойност 180 милиона долара) не се осъществи — ще нанесат сериозен удар на банка „Картухано“ и ще предизвикат обществен скандал, като навредят на добрите отношения на банката с нейните акционери, повечето от които са консервативни по природа и имат малки дялове.

Колкото до нередностите, за които е директно отговорен сегашният вицепрезидент, разследването откри пълна липса на финансово благоразумие. Значителни суми са били изплатени на професионалисти и частни лица без нужната документация. Тук влизат случаи на заплащане на обществени лица и институции, което може да бъде описано само като подкуп. Разследването откри също…

Той погледна първо Макарена, а после — херцогинята. Това беше изстрел, насочен директно към бившия й съпруг. Спомняше си банкера от предишната нощ на кея и кратката симпатия, която проблесна между тях, когато обединиха сили, за да освободят стария свещеник.

— Какво смятате да правите с това? — попита той.

Макарена сви рамене. Крус Брунер беше тази, която му отговори.

— Просто искам малко да изравня везните. Хората направиха толкова много за църквата. Самият вие ни спечелихте още една седмица, като отслужихте литургията вчера. Мисля, че затова Макарена е решила, че заслужавате да дойдете тук тази вечер.

— Той няма да каже на никого — каза Макарена.

— Добре — съгласи се херцогинята. Тя огледа дъщеря си намръщено, после отново се обърна към Кварт.

— Въпреки че се чувствам по същия начин, както отец Феро. На моята възраст много неща вече нямат значение и не се страхуваш толкова. — Тя разсеяно погали клавиатурата. — Ето например, сега ще се погрижа да бъде въздадена справедливост. Знам, че не е много християнско дело, отец Кварт. — Сега гласът й звучеше по-твърдо и решително. — Предполагам, че след това ще трябва да се изповядам. Възнамерявам да прегреша срещу милосърдието.

— Мамо!

— Оставете ме сама, скъпа, моля те. — Тя посочи към текста на екрана. — Това е доклад от вътрешната финансова проверка на банка „Картухано“. Той разкрива всички машинации на Панчо, включително и с „Богородица със сълзите“.

Ако ги направя обществено достояние, малко ще навредя на банката, но много — на зет си. — Тя се усмихна. — Не съм сигурна дали Октавио някога ще ми прости.

— Ще му кажеш ли? — попита Макарена.

— Разбира се.

— Откъде взехте този доклад? — попита Кварт.

— От компютъра на зет ми. Паролата му не беше трудна за отгатване. — Тя поклати глава. — Съжалявам, защото винаги съм харесвала Панчо. Но трябва да избера между църквата и него.

Светлинка проблесна върху едно от устройствата. Крус Брунер я погледна, после се обърна към свещеника с високомерието на поколения херцози Ел Нуево Естремо.

— Това е модемът — каза тя с блеснали очи. Усмивката й беше жестока и презрителна. — Изпращам доклада по факса на всички вестници в Севиля.

Застанала до майка си, с лице скрито в тъмнина, Макарена отстъпи назад и се втренчи в пространството. Долу английският часовник удари между тъмните картини, които стояха на стража в сенките на Каса дел Постиго. Кварт беше сигурен, че в този момент духът на Карлота Брунерйсе усмихва горе в кулата, докато една шхуна се плъзга срещу течението на реката с опънати бели платна от бриза, който всяка вечер идва от морето.

Крус Брунер умря в началото на зимата. По това време Кварт беше изкарал три месеца като трети секретар в папския нунциарат в Богота. Прочете за това в международното издание на „АВС“. Некрологът съдържаше дълъг списък с титлите на починалата и включваще молбата на дъщеря й Макарена, наследничка на титлата, да се молят за душата й. Няколко седмици по-късно той получи плик с марка от Севиля, в който имаше само малка печатна картичка в черна рамка със същия текст като на некролога. Тя не беше придружена от писмо, а само от картичката на „Богородица със сълзите“, която Карлота Брунер беше изпратила на капитан Халок.