Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

— Guten Morgen. Wie ist der Dienst gewesen? ( Добро утро. Как мина дежурството? /нем./ — (Б. р.))

Гвардеецът застина и изправи алебардата си, не толкова заради поздрава на перфектен немски, колкото при вида на инициалите ИВД в горния десен ъгъл на личната карта на мъжа, до тиарата и ключовете на свети Петър. Институтът по Външни Дела фигурираше в дебелия червен том на папския годишник като отдел, подчинен на държавния секретар. Но дори най-новите членове на швейцарския патрул знаеха, че от два века институтът е изпълнителен орган на Инквизицията и контролира всички секретни дейности на Информационната служба на Ватикана. Членовете на Курията, майстори в изкуството на евфемизма, го наричаха „Лявата ръка на Господ“. Останалите го наричаха „Отдел за мръсната работа“, но само шепнешком.

— Заповядайте, господине.

— Благодаря.

Кварт мина покрай пазача през старинния бронзов портал и зави надясно. Намери се пред широкото стълбище на Кралската стълба и след като спря при контролно-пропусквателния пункт, заизкачва кънтящите мраморни стъпала по две наведнъж. Най-горе зад стъклените врати, охранявани от друг часовой, беше дворът на Свети Дамасо. Той го прекоси в дъжда, наблюдаван от други патрули в сини пелерини. На всяка врата на Ватиканския дворец имаше охрана. След още няколко стъпала, Кварт спря пред една врата с дискретна метална табелка „Instituto per le opera exteriore“ (Институт по Външни дела /ит./ — (Б.р.)). Извади хартиена кърпичка от джоба и изтри дъждовните капки от лицето си, после се наведе и избърса обувките си. Смачка салфетката на топка и я хвърли върху месинговия пепелник до вратата. Най-накрая, след като провери ръкавелите си и приглади сакото си, той натисна звънеца. Лоренцо Кварт прекрасно знаеше недостатъците си като свещеник — не притежаваше например милосърдие и съчувствие. И смирение, въпреки самодисциплината си. Но макар тези качества да му липсваха, той беше старателен и строго се придържаше към правилата. Това го правеше ценен за началниците му. Мъжът, който го очакваше зад вратата, знаеше, че отец Кварт е съвършен и надежден като швейцарски армейски нож.

Стаята тънеше в полумрак. Токът в сградата беше прекъснат и единствената светлина, която влизаше от прозореца с изглед към градините на Белведере, беше слаба и сивкава. Секретарят излезе и затвори вратата зад себе си. Кварт пристъпи и застана в средата на добре познатата му стая. По стените имаше рафтове с книги и дървени кантонерки, които отчасти скриваха фреските на Адриатическо, Тиренско и Йонийско море, рисувани от Антонио Данти. Без да обръща внимание на фигурата пред прозореца, той кимна рязко на мъжа, седнал зад голямото бюро, обсипано с папки.

— Монсиньор.

Без да отговаря, архиепископ Паоло Спада, директор на Института по външни дела, му се усмихна съучастнически. Той беше здрав и силен ломбардец, почти квадратен на вид, с яки рамене под черното сако, което не носеше отличителите знаци на духовния му сан. С голямата си глава и дебел врат приличаше на шофьор на камион или боксьор; или по-подходящо за Рим — на ветеран-гладиатор, който е сменил меча и шлема си с одежди на свещеник. Това впечатление се подсилваше и от черната му щръкнала коса, и от огромните ръце, върху които нямаше и следа от архиепископски пръстен. Той махна с месинговия нож за писма във формата на кама към човека до прозореца.

— Предполагам, познавате кардинал Ивашкевич.

Едва тогава Кварт погледна надясно и поздрави неподвижната фигура. Разбира се, че го познаваше. Негово високопреосвещенство Йежи Ивашкевич, епископът на Краков, издигнат за кардинал от своя сънародник папа Войтила, префект на Светото Братство на Доктрината на Вярата, познато до 1965 година като Светата Инквизиция. Дори като слаб тъмен силует на фона на прозореца, Ивашкевич и тези, които представляваше, не можеха да бъдат объркани.

— Слава на Исуса Христа, ваше високопреосвещенство!

Предводителят на Инквизицията запази мълчание. Отново прозвуча дрезгавият глас на монсиньор Спада.

— Ако искате, седнете, отче Кварт. Това е неофициална среща. Негово високопреосвещенство предпочита да стои прав.

Той беше използвал думата ufficioso за „неофициална“ и Кварт схвана нюанса. В терминологията на Ватикана имаше голяма разлика между ufficioso и ufficiale. Ufficioso придаваше особено значение на нещата, които се мислеха, но не се произнасяха, а дори произнесени, винаги можеха да бъдат отречени. Кварт погледна към стола, който му беше посочил архиепископът и леко поклати глава. Скръсти ръце зад гърба си и остана в центъра на стаята, спокоен и непринуден като войник, очакващ заповеди.