Артуро Перес-Реверте - Севилското причастие

— Е, отче, това е ваша работа. Мога да ви дам още няколко подробности. Бонафе е бил на скелето, когато отец Феро го е нападнал. — Той сложи очилата и извади от джоба си малко найлоново пликче. — Вижте какво намерихме у трупа.

— Прилича на перла.

— Перла е — каза Навахо. — Една от двадесетте, инкрустирани в лицето, короната и мантията на Богородица. Беше в джоба на сакото на Бонафе.

Кварт недоумяващо се втренчи в пликчето.

— И какво от това?

— Фалшива е. Както и останалите деветнадесет.

В своя кабинет, заобиколен от празни бюра, замеетник-началникът даде на Кварт и останалата информация. Той му наля кафе, а за себе си отвори бутилка бира. Беше отнело цял следобед и част от вечерта, за да бъдат направени необходимите изследвания, но беше ясно, че някой е заменил всички перли по статуята с фалшиви. Навахо даде на Кварт да прочете докладите и факсовете по този въпрос. Главен инспектор Фейхо беше работил до късно в Мадрид, опитвайки се да проследи перлите. Всички следи водеха към Франсиско Монтегрифо, мадридския търговец на художествени произведения, който беше връзката на отец Феро при незаконната продажба на иконата от Силас преди десет години. Именно Монтегрифо беше продал перлите на капитан Халок. Описанието съвпадаше с комплект перли, открити в ръцете на един търговец на крадена стока, каталунски бижутер, който беше и информатор на полицията. Ролята на Монтегрифо не можеше да бъде доказана твърдо, но имаше някои доказателства. Датата на покупката, подадена от информатора, съвпадаше с подновяването на реставрационните работи по църквата. Доставчиците на строителни материали, с които хората на Навахо се бяха свързали, потвърдили, че цената на материалите надвишавала заплатата на енорийския свещеник и съдържанието на черковния дискос.

— Значи имаме мотив — заключи Навахо. — Бонафе надушва нещо. Появява се в църквата и се уверява, че перлите са фалшиви. Опитва се да изнуди отец Феро или пък свещеникът дори не му дава възможност. — Полицаят изигра сцената с ръцете си. — Може би го хваща, докато върши, каквото върши и го убива. Заключва вратата на вестиария и прекарва няколко часа в Каса дел Постиго, за да обмисли нещата. После изчезва за два дни. — Навахо погледна Кварт, сякаш го окуражаваше да попълни празнините в историята. Разочарован от мълчанието му, той колебливо продължи. — Отец Феро не иска да ни каже нищо за изчезването си. Странно, не мислите ли? Вие също не ни помогнахте много в това отношение, отче, ако ми позволите да го кажа.

Той взе друга бутилка бира и сандвич с шунка от малкия хладилник зад себе си и започна да яде.

— По-добре да мълча, отколкото да ви излъжа, — каза Кварт. — Ако говоря, ще компрометирам хора, които нямат нищо общо с това. Може би по-късно, когато всичко свърши… Но имате думата ми на свещеник: това не засяга пряко случая.

Навахо захапа сандвича, отпи голяма глътка бира и замислено се вгледа в Кварт.

— Тайната на изповедта, а?

— Можете да го наречете и така.

Още една хапка.

— Нямам друг избор, освен да ви повярвам, отче. Както и да е, получих инструкции от началниците си и цитирам: „Трябва да водите това следствие с възможно най-голям такт.“ — Той се усмихна с пълна уста. — Макар, че щом случаят бъде разрешен на пръв поглед, възнамерявам да се поровя по-дълбоко в него, макар и като частно лице. Аз съм дяволски любопитен полицай, ако ми позволите да се изразя така. — За миг той отново стана сериозен. — И не обичам хората да ме правят на луд. — Той сви обвивката на сандвича на топка и я хвърли в коша. — Не съм забравил, че съм ви длъжник. — Той вдигна пръст, сякаш току-що си беше спомнил нещо. — Между другото, току-що в болницата „Кралица София“ са приели един мъж в много сериозно състояние. Намерили са го под моста Триана преди малко. — Навахо внимателно се взря в Кварт. — Дребен частен детектив. Казват, че работи за Панчо Гавира, съпругът на Макарена Брунер. Твърде много съвпадения за една нощ, не мислите ли? Предполагам, че и за това не знаете нищо.

Кварт издържа на погледа му.

— Не — отговори той.

Навахо почисти зъбите си с нокът.

— Така си и мислех. Той е направо смлян — ръцете и челюстта му са счупени. Трябваше му половин час, за да каже две думи. И какво каза? Че бил паднал по стълбите.

Тъй като Кварт беше единственият представител на Църквата на разположение, Навахо му даде някои официални документи заедно с ключовете за църквата и жилището на свещеника. Накара го и да подпише кратка декларация, в която се казваше, че отец Феро се е предал доброволно.