Орсън Кард - Славеят на Майкъл

— Ансет, синко, би ли му взел лазера?

Ансет стана и обезоръжи капитана. Сега вече долавяше победоносния химн в гласа на Майкъл. Но все още му се виеше свят и не можеше да проумее защо императорът и неговият неподкупен началник на стражата бяха готови да стрелят един в друг.

— Само една единствена грешка, Рикторс. Всичко друго беше блестящо замислено. Но пък и не виждам как би могъл да избегнеш тази грешка.

— Имате предвид силата на Ансет ли?

— Даже и аз самият не съм разчитал на нея. Бях готов да го убия, ако се наложеше — отвърна Майкъл и Ансет разбра, че това е истина. Учуди се защо не го заболя от тези думи. В края на краищата винаги бе знаел, че дори и той не е незаменим за Майкъл, щом смъртта му би послужила на някаква жизненоважна цел.

— В такъв случай не съм допуснал грешка — рече Рикторс. — Как разбра тогава?

— Моят дворцов управител никога не би се осмелил да предложи името ти за заместник на покойния капитан, освен ако не е действал по някаква психическа принуда. А без неговата намеса ти никога не би могъл да се добереш до тази длъжност. И сега, когато изобличи дворцовия управител като организатор на моето покушение, пътят ти към властта е открит, нали така? Изпипана работа. Войниците щяха предано да те последват. Позорното петно на убийството нямаше да се лепне върху теб. Естествено, че цялата империя щеше незабавно да въстане. Но ти си добър тактик и още по-добър стратег, а твоите войни щяха да те следват безотказно. Залагам едно срещу четири, че щеше да успееш — в цялата империя едва ли някой друг би имал такъв огромен шанс за успех.

— Според мен шансът ми да спечеля или да загубя бе равен — отговори Рикторс, но зад смелите му думи Ансет долови стаен страх. И защо не? Смъртта бе вече неизбежна и Ансет не познаваше друг човек, освен може би старец като Майкъл, който можеше, без да изпитва някакъв страх, да гледа смъртта в упор, особено пък смъртта, която означаваше и провал.

Майкъл обаче не натискаше бутона на лазера.

— Убий ме и да свършваме — каза Рикторс.

Майкъл захвърли лазера.

— С това ли? Та той не е зареден. Още преди петнадесет години дворцовият управител инсталира на всяка врата към покоите ми детектор за лазерни заряди. Той щеше да знае, ако съм въоръжен.

Рикторс незабавно направи крачка напред, готов да се впусне към императора. Но Ансет бе вече станал и въпреки бинтованата си ръка, бе готов да убива с другата, да убива с крак или с глава. Рикторс се закова на място.

— Аха — обади се Майкъл. — никой не знае по-добре от теб какво може да извърши на бърза ръка моят телохранител.

И Ансет осъзна, че щом лазерът на Майкъл не е бил зареден, императорът не би могъл да му попречи, ако Ансет сам не бе проявил достатъчно сила да се възпре. Майкъл му беше имал доверие.

— Рикторс — заговори отново Майкъл. — грешките ти бяха почти незначителни. Надявам се, че си си взел поука от тях. Така че, когато някой убиец, умен като теб, се опита да отнеме твоя живот, ти ще знаеш кои са враговете и кои са съюзниците ти, които можеш да повикаш, и какво точно можеш да очакваш от всеки един от тях.

Ръцете на Ансет се разтрепериха.

— А сега ми позволи да го убия — помоли той. Майкъл въздъхна.

— Не убивай за удоволствие, синко. Започнеш ли да убиваш за удоволствие, ще намразиш сам себе си. А освен това, нима не чу разговора ни? Аз ще осиновя Рикторс Ашен и ще го направя свой наследник.

— Не ти вярвам! — каза Рикторс. Но Ансет долови надежда в гласа му.

— Ще свикам синовете си — те се навъртат около двореца с надеждата, че ще са по-наблизо, когато умра — отвърна Майкъл. — Ще ги накарам да положат писмена клетва, че ще те зачитат като мой наследник. Те, естествено, ще я подпишат и ти, естествено, ще ги избиеш до един в мига, в който се възкачиш на трона. И така, нека помислим, до този миг ни делят три седмици, смятано от утре, значи ще имаме време. Аз ще абдикирам в твоя полза, ще подпиша всички документи и ще подготвя заглавията за вестниците. Вече виждам как всички потенциални бунтовници си скубят косите от яд. Приятна прощална картина.

Ансет не разбираше нищо и попита:

— Но защо? Та нали той се опита да те убие? Майкъл само се засмя. На въпроса отговори Рикторс:

— Той смята, че аз мога да запазя целостта на империята му. Аз обаче искам да знам цената.

Майкъл се облегна назад.

— Нищожна цена. Къща за мен и за славейчето ми до моята смърт. След нея Ансет трябва да е свободен до края на дните си с доход, с който да не бъде зависим от ничие благоволение. Ясно ли се изразих?