Орсън Кард: Сянката на Ендър

Цялото това време, което беше вложил в наблюдаване на хората, докато тялото му се самоизяждаше, щеше да бъде пропиляно, ако тя не можеше да осъществи плана му. Не че самият Бийн не бе пропилял много време. Отначало наблюдаваше как хлапетата вършат разни неща на улицата, как се крадат едно друго, как се хващат за гърлата и си бъркат по джобовете, продават всяка част от себе си, която могат. Той виждаше как нещата могат да се подобрят, ако някой прояви ум, но не се доверяваше на собственото си проникновение. Беше сигурен, че трябва да има нещо друго, което той просто не разбираше. Бореше се да научи повече — за всичко. Да се научи да чете, за да знае какво означават табелите на камионите, магазините, фургоните и кофите. Да научи достатъчно холандски и общия език на МФ, за да разбира всичко, което се говори около него. Това, че гладът постоянно го разсейваше, никак не му помагаше. Вероятно би могъл да си намери повече храна, ако не бе отделял толкова време за изучаване на хората. Но най-сетне проумя: вече разбираше. Беше го разбрал от самото начало. Нямаше тайни, които Бийн все още да не проумява само защото е съвсем мъничък. Причината всички тези хлапета да постъпват толкова тъпо беше, че самите те са тъпи.

Те бяха тъпи, а той — умен. Но защо тогава го заплашваше гладна смърт, а тези хлапета бяха още живи? Именно тогава реши да действа. И избра Поук за свой главатар. А сега седеше върху кофа за боклук и я гледаше как се дъни.

Като за начало тя избра погрешния побойник. Трябваше й някой, който разчита само на размерите си, за да сплашва хората. Трябваше й някой голям и тъп, брутален, но податлив на контролиране. А вместо това тя смята, че й трябва дребен. Не, тъпачке! Тъпачка! На Бийн му се искаше да й се разкрещи, когато видя как се задава мишената й — един побойник, който се бе нарекъл Ахил, на героя от комиксите. Той беше дребен и зъл, умен и бърз, но кракът му беше изсъхнал. И затова тя си мислеше, че ще може по-лесно да го събори. Тъпачка! Идеята не е само да го събори — първия път всекиго можеш да събориш, защото той не го очаква. Трябва ти някой, който ще остане долу.

Но Бийн не каза нищо. Не биваше да я дразни. Да видим какво ще стане. Да видим какво ще представлява Ахил, като го набият. Тя ще види — няма да проработи и ще да й се наложи да го убие, да скрие трупа и да се пробва с нов побойник, преди да плъзне мълвата, че някаква банда хлапетии събаря побойници.

И ето, Ахил се задава, залитайки — или пък може би е само от завалената походка заради кривия крак — и Поук разиграва голямо театро — колко се страхува и как се опитва да се измъкне. Кофти изпълнение, мисли си Бийн. Ахил вече схваща какво става. Нещо не е наред. Предполага се да се държиш както обикновено. Тъпачка! Затова Ахил се оглежда наоколо много повече. Предпазливо. Тя му казва, че е скатала нещичко — това е нормално, — и го повежда към капана в уличката. Но вижте, той се дърпа. Внимава. Няма да стане.

Само че става, заради изсъхналия му крак. Ахил вижда заложения капан, но не може да се измъкне — две малки деца се скупчват отзад в краката му, докато Поук и Сержанта го бутат и той пада на земята. После със силен замах две тухли се стоварват върху тялото и болния му крак — мъниците схващат и си вършат работата, макар Поук да е тъпа — и да, това е добре. Ахил го е страх, мисли, че ще умре.

Бийн вече е слязъл от кофата, върви надолу по улицата и наблюдава съсредоточено. Трудно се вижда отвъд тълпата. Той си пробива път през нея и малките деца — всички до едно са по-големи от него — го познават. Те знаят, че си е спечелил правото да гледа, и го пускат. Той застава точно до главата на Ахил. Поук е застанала над него с голямо блокче сгур в ръце и му говори.

— Ще ни вкараш на опашката за храна в приюта.

— Да, разбира се, ще ви вкарам, обещавам.

Не му вярвайте! Погледнете как очите му шарят за слаби места.

— Така и ти ще получиш повече храна, Ахил. Получаваш бандата ми. Ние ще получаваме достатъчно храна, ще сме по-силни и ще ти носим повече. На теб ти трябва банда. Другите побойници те изтласкват настрани — виждали сме ги! Но с нас вече тия няма да ти минават. Виждаш ли как го правим? Армия, това сме ние.

Да, той вече започва да схваща. Идеята е добра, а той не е тъп, и затова му изглежда смислена.

— Щом това е толкова хитро, Поук, как така не сте го направили досега?

Тя не намери какво да му отговори. Вместо това погледна към Бийн.

Само мимолетен поглед, но Ахил го забеляза. И Бийн разбра какво си мислеше. Беше толкова очевидно.